Плакатът на „Трампа”. Автор – Димитър Ташев
Дилогията
За мен „Авантаж” и „Трампа” са дилогия. И двата филма се занимават със системата и личността. Само че в „Авантаж” личността е неформален лидер, а в „Трампа” – формален, убеден комсомолски вожд, който на стари години се връща по местата, където е вилнял като властимащ. И се оправдава с фразата „Времето беше такова!” Проумява, че тогавашните му простъпки са породили чудовищно изкривяване у Мая – момичето, което се мисли за негова дъщеря и което напира да се уреди чрез неговите връзки.
Дилогията „Авантаж” – „Трампа” не е хрумване, дошло впоследствие, след завършването на филма. Ние го заявяваме в „Трампа”:
В първата част, по време на комсомолската младост, Добрин скоропостижно се омиташе от провинциалния град с влака. Сподиряше го майката на Мая, тогава още ученичка. Влюбеното момиче пътуваше с него до следващата гара. И там, докато се прощаваха на изхода от вагона, покрай тях се изнизаха джебчията, когото Петела бе спипал „на пусия” (да краде) в „Авантаж” и самият Руси Чанев, загърнат в шлифера на Петела, с каскета на глава. Руси дойде охотно за тези снимки. И за сетен път показа ненадминатия си професионализъм. Двойката от „Авантаж” можеше да се изниже набързо покрай героите от „Трампа” и само аз да си знам за тях. Така постъпи Крумчо (Крум Крумов, звукотехникът, който играеше втория джебчия). Но не и Чанев. Той се посбута в Илия Добрев, направи му забележка, че препречва изходната врата, спря се, за да го изгледа строго, неодобрително. С една дума, задържа се в кадъра… Слезе Петела, слезе и Катя, майката. И дълго тича след влака.
Жана Мирчева, която изживя този образ, бе състезателка по маратон. (Ние с нея се готвехме за снимки, като навъртахме около хотела два-три километра тичане). Знаех, че има широка, атлетическа крачка и не дадох команда на машиниста да се бави. Жана спринтира след влака. Догони го. Вкопчи се в ръчката на вратата, правейки големи скокове по чакълестата настилка. Не искаше да се пусне. Влакът усили ход, тя отхвърча на страничния път и още дълго разтяга крачка след последния вагон. А беше обута в обувки на висок ток! Обичам този кадър, защото с това възторжено момиче в бяла рокля, стремглаво тичащо след влака, свършваше спомена за отминалото време на младостта. За времето, когато –„Такова беше времето!”