трансформира във фанфарен, призивен марш. Като контрапункт. Така ние с Божидар показахме иронията си.
Свободка изгледа откъса и спонтанно ми стисна ръката:
– Жоре! Сбъркала съм! Това е актьорът!
Спомних си за Моцата Притуп и „Двубой”…
Иде ред да надзърнем с едно оченце в тайните на Чаневото превъплъщение.
Епизоди:
Снимаме в Ловешкия затвор. В истински интериори, с истински затворници в епизодичните роли. Преди първия снимачен ден заместник-началникът по режима ни постави две условия. Първото: жените от екипа да не са разголени. Второто: да не внасяме алкохол вътре.
– Лишените от свобода са отвикнали да пият – обясни той – и ако се наквасят макар и малко, стават зулуми!
Клетвено обещавам, че нито едно от двете няма да се случи. Ала още на третия ден ни спират пред портала и не ни пускат да влезем за снимки. Викат мен и Видьо Пенев (организаторът; за него предстои да разказвам). Замът по режима е намръщен:
– Какво говорехме, каква стана?! Някой от ваш’те е внесъл шише ракия. Снощи са се напили и един е наръган. Жив е, няма опасност за живота му… Но не знам какво да ви правя!
Причернява ми. С такъв труд сме получили разрешение за снимки! Удряме го на кандърми. Добре, че Видьо е с мен. Той е бивш военен, летец-изтребител, полковник. Бил е под пагон; намира и верния тон, и нужните думи… Прощава ни се, пускат ни да снимаме. Аз събирам колектива и си изкарам нервите върху тях – крещя, че на минутата ще изгоня от продукцията нарушителя, че ще му вгорча живота. И кой знае защо поглеждам заканително към осветителите. Те се кълнат, че нямат пръст в тази беля… Верният Крикор Хугасян ме изчаква да утихна, дърпа ме настрани и ми шепне заговорнически:
– Разбрах го кой е… Не са осветителите.
– Казвай кой е! Да му изпия кръвчицата!
– Руси.
– Руси?!
Крикор потвърждава.
Отивам при Руси.
– Ти ли го направи?
Той се смее. Не отрича.
– Защо, бе, копеле? Не ти ли е свидно за филма? Ами ако заместникът по режима ни забрани да снимаме?
– Той ще ми каже на мене какво може и какво не! Аз съм Петела, бе!
Зяпнах…
Друг епизод.
Мария Статулова бе Румяна – жената, на която Петела предлага брак с уговорката, че
„В миналото няма да гледаме! Ще гледаме в бъдещето!” Докато снимаме тяхното нелепо запознанство, любовното признание, трагикомичната им сватба в затворническото отделение за свиждане, Марата не може да се нахвали от партньора си:
– Руси е толкова внимателен към мен, такива добри съвети ми дава!
Тя сияе от щастие.
– Той намира, че съм добра актриса!
Казвам, че и аз считам същото. Тя кима, уж в съгласие, но по вида й личи, че друго си е актьорската похвала, а пък режисьорите – на тях вяра нямай… Мария е силно интуитивна актриса. Внушението при такъв тип актьори е мощно оръжие. Насърчена от похвалите, тя искрено живее в ролята. Докато…
Иде ред на сцената, в която Петела излиза от затвора и заварва жена си, Румяна, с друг мъж, бъдещ съпруг. Тя е подала заявление за развод. В този епизод Петела трябваше да я накара да се върне пак при него, да й вземе страха! В деня на снимки Марата иде разплакана при мен. Лицето й е подуто от рев.
– Какво става?
– Руси каза, че провалям ролята! – и сълзите потичат.
– Той откъде знае?
– Бил гледал снощи материал. Каза, че съм много зле!
Утешавам я:
– Руси не гледа материала по принцип. Освен друго, това са дубли, дубли, дубли! Само аз си знам как ще ги монтирам! Уверявам те, че всичко е наред! Даже и да има някакви… грапавини, ще ги изрежа!
Не ми вярва, настръхва уплашено, защото вижда Руси. Аз отивам при него. Питам го какво става. Уклончива гримаса. И тогава аз се досещам. Актьорът Чанев иска партньорката му наистина да се страхува от него, а не да играе страх! Трябва му нейната неподправена, житейска реакция, за да се огледа в автентичното й поведение и да отвърне с подобно. Големите артисти не се вглеждат в себе си по време на снимки, те се взират в партньора. Това е аксиома. Ама на теория. На практика всеки гледа повече към себе си. Освен най-големите.
Аз с удоволствие показвам тази сцена на студентите си: Петела се появява в двора, сваля каскета си, покланя се. Румяна се плаши, като го вижда и бяга. Срещат се и в разхвърляната за чистене стая, върху голата пружина на кревата, тече завиден дует между двамата. Румяна дебне всяка негова реакция, той уж не я гледа, но я „бройка”, за да я предизвика така, че тя, която първоначално го е избягвала, да се хвърли самозабравено в прегръдката му…
Откъс „След затвора”. В откъса: Петела – Руси Чанев, Румяна – Мария Статулова, бъдещият съпруг – Вълчо Камарашев, чичото – Крикор Хугасян.
По-късно през годините имах достатъчно доказателства за това, че Руси, влязъл в кожата на героя си, възприел неговите условни рефлекси за свои, продължаваше да спазва тези рефлекси и извън снимките, в паузите между тях. Продължаваше да живее живота на героя си.
В „Мера споредъ мера” се повтори „взимането на страха”. В трета серия Дилбер Танас разбира, че жена му Слава (Катя Иванова) е гъркоманка, „от друга вера”. За нея, начетената, образованата, този факт е без значение, ала мъжът й се изумява:
– Яз колко люде имам утепано от ваш’те, ако рекат да плюнат, со плюнка ке ме удавят!
Заклева се:
– Яз повеке тебе нема да те пипнам!
И си отрязва палеца, за да помни клетвата…
Снимаме хронологично. До тази сцена Катя Иванова и Руси са много близки, много мили един към друг. Катя е във втори курс на НАТФИЗ, Руси я насърчава, помага й. Но ето – пръстът е отрязан и Руси ненадейно се появява в киносалона, където ще гледаме материал.
След последната вечерна прожекция в местното кино целият колектив се натъпкваше в залата. Аз насърчавах екипа да гледа заснетия материал. Това ги приобщаваше към работата. Още повече, че в „Мерата…” в епизодичните роли участваха всички от продукцията. Хората се радваха да се видят на екрана. Даже устройваха наддаване – кой е първенецът на поредния сеанс. Веднъж ще е някой от звукарите, друг път някой от осветителската група, а третият път от асистент-операторите. Победителят трябваше да почерпи. Веселба да става!
Картината се въртеше без звук, съпровождаха я нашите коментари.
Като видях Руси да влиза в залата, аз се досетих какво има да става и дръпнах Катя да седне до мен. Прав се оказах – когато се завъртяха нейни дубли (на тях тя се прекръстваше), в тъмната зала Руси се провикна:
– Абе, вас в НАТФИЗ не ви ли учат как да се кръстите?
Аз шепна на Катя да не му обръща внимание. Къде ти?! Ушите й са радари, насочени към Чанев. Втори дубъл. И нов вик:
– Да-а-а… Ще трябва да ви организирам аз в НАТФИЗ един кръжец по жестове и ритуали!
И Катя почва да циври…
След прожекцията я дръпвам насаме, разказвам й случката от „Авантаж”. Обяснявам, че всичко е наред, че е въпрос на монтаж… Тя ридае. На сутринта е подута от плач. Такава иска да я види Дилбер Танас. Но не и режисьорът. Според моя замисъл тя трябваше да се яви пред Постоль войвода като силна, властна жена и да изиска свободата на мъжа си, да настоява, едва ли не да се кара на войводата. Каква ти силна, каква ти властна жена?! Разстроена, подпухнала от плач… От хотела до снимачния терен (добре, че снимахме в отдалечено място и пътувахме дълго) аз смених концепцията. Слава вече не изискваше, не се караше; Слава плачеше пред Постоль, молеше за милост. Пак стана епизод. И май