- – „Вилна зона” трябва да вземе награда – обяви той и захвана да ни разпитва кой кого познава от членовете на журито.
Като ми дойде редът, аз колебливо съобщих, че съветският член на журито Станислав Ростоцкий е бил председател на дипломната ми защита.
– А, чудесно! Отиваш при него и…
– Ама аз въобще не го познавам. Той едва ли ме помни, минаха шест години…
– Отиваш при него и му напомняш: „Аз съм еди-кой си, от България, вие така ласкаво се изказахте за мен на дипломната защита. А аз обожавам филмите ви!” И после говориш колко хубав филм е „Вилна зона”, колко важен е той за българското кино! Давай, давай, тръгвай!
Аз много харесвах „Вилна зона”, Еди Захариев ми бе приятел. Тръгнах. Издебнах Ростоцкий на входа на хотела, повъртях се около него, гледах го с настойчив поглед. Ростоцкий беше в добро настроение, забеляза ме, подари ми една усмивка. И отмина. Нищо не излезе от моето ходатайство.
А облаците над „Вилна зона” неочаквано се сгъстиха. Бе 76-та, осем години след погрома на чешкия опит за „социализъм с човешко лице”. Залата разпозна в нашия филм дъха и духа на киното им от периода на „чешкото чудо”, киното на Форман, Хитилова, Менцел, Немец, Пасер, Шорм, Иреш, Кадар и Клос; киното, над което вече властваше забрана с цел забрава. Залата заръкопляска още по време на прожекцията, а чешките другари от „нормализацията” настръхнаха! Дотърча един от нашия ЦК и съобщи на Писарев, че чешките другари били казали за „Вилна зона”:
– Това е реставрация на контрареволюцията!
Същият този побърза да прати грама в България.
Писарев тръгна на бой!
– Единственото спасение е в Пурш! – рече той.
Иржи Пурш бе неговият колега, генералният директор на чехословашката кинематография. За да разберете що за птица бе този Пурш, ще ви върна малко назад, в 74-та година. Бяхме със Славчо в Белград. Там показваха „И дойде денят” на форум, подобен на нашата „Киномания” днес. И получихме покана за прием в американското посолство. Само който е живял в онова време, ще разбере нашето стъписване:
– Да ходим ли в бърлогата на врага или не?
Престрашихме се, решихме поне да надзърнем… На прага на посолството ни пресрещна висок, костелив мъж, към петдесетте. Беше си пийнал порядъчно. Заговори ни на развален руски.
– Вы откуда?
– Из Болгарии.
– И куда идете? В логово империализма? Не-е-ет! Идите обратно!”[1]
Разпери ръце да ни прегради пътя, подхлъзна се, залитна покрай нас и отмина. Този мъж беше Пурш. Ние все пак влязохме в „гнездото на осите”. И слава Богу! Там се запознахме и сприятелихме със Зануси…
Пурш бе подочул за реакцията към „Вилна зона”. И се криеше от Писарев. Криеше се в буквалния смисъл. Ден, два… Наближаваше решителното заседание на журито. Писарев научил, че Пурш е в хотелския си апартамент. Отишъл, почукал, но сглупил, че се представил. Пурш не му отворил. Измънкал, че е в банята; насрочил му среща за след дни. Тогава Писарев вика Катя Паскалева, обяснява й ролята. Катя се навива. Пурш беше женкар. Катя отишла, почукала на апартамента му. След известно колебание, Пурш попитал кой е. Катя се представила със съответстваща интонация. Пурш надзърнал. Бил по халат, наистина излизал от банята. Ухилил се и широко отворил вратата пред Катя.
– Здравствуй, Пурш! – викнал бодро Писарев, избутал Катя да си ходи и нахълтал при Пурш…
„Вилна зона” получи награда и това спаси филма.
Консултант
А „Авантаж” получи зелена светлина.
Бяхме пред снимки, когато ме извикаха да се явя в Идеологическия отдел на МВР. Взех Руси със себе си за кураж и в определения час се чучнахме в една канцелария. Прие ни другарят М. Г. Без да се церемони много, започна да ругае сценария. В такива случаи аз прибягвам към изпитана защита – почвам усърдно да си записвам. Така хем не гледам противното лице, хем се въздържам да влизам в препирня. Пък и да вдигна глава, няма да спечеля. Мутрата ми винаги изглежда подозрителна на подобни личности. Бях го разбрал още в Съветския съюз. Там навсякъде се влизаше с пропуск – на всяко публично място. Моите спътници се шмугваха, без да им обърнат внимание. Мен портиерите редовно ме спираха. Друга работа бе Руси. Неговите сини очи излъчваха хипнотизираща магия. Той ги впери в другаря полковник, онзи посмекчи тона. Руси сговорчиво взе да води беседа и причината за привикването лъсна наяве: другарят М. Г. искаше да го пишем консултант, за да вземе хонорар от 400 лева. Обещахме му, че ще е консултант. Той нямаше вече претенции към сценария. Повече не го видяхме. Ала си взе хонорара.
По-късно научих, че този същият е дърпал за краката Трайчо Костов, когато са го бесели…
Руси Чанев – актьорът
Като се разбра, че ще снимаме, се посипаха атаки против Руси. Кой ли само не се изреди да ми говори колко съм щял да сбъркам с неговия избор! Честно си признавам: ако не бях дал мъжка дума при уговорката да пишем сценария, щях да се разколебая. То не бяха доводи, не бяха загрижени приятелски съвети! Но аз вярвам, че има някой над нас, който може и да ни прощава грешките, ала ни наказва за греховете! И не рачих да го сменям, макар че се страхувах от бъдещата си работа с него – и заради канонадата от предупреждения, и заради конфликтите, докато пишехме сценария. Предупредих най-близките приятели от екипа да бъдат на моя страна, ако започнат търкания с главния актьор. Много ясно помня първия снимачен ден. Почвахме с епизода, в който Петела, дегизиран като диверсант, устройва военизирана игра с едни деца. Руси пристигна в последния момент. Връщаше се от гастроли с театъра в чужбина. Нямаше и помен от заядливия ми съавтор. На снимачната площадка се яви един организиран актьор, премислил до детайли костюма и прическата си, извънредно дисциплиниран и отзивчив. Мина се една седмица. Излезе първия материал. Аз показах заснетото на Свобода Бъчварова. (Тя беше една от неверниците в Руси):
Бригадата. Петела е бригадир-ударник, а изгората му – учителката го предупреждава, че е разкрила на щаба подозренията си към него…
Откъс „Аз разкрих на щаба кой си!” В откъса: Руси Чанев – Петела, Радосвета Василева – Учителката.
В този епизод имаме една музикална находка – когато след раздялата учителката ридае, темата на „несбъднатото” се
[1] „Откъде сте?” – „От България” – „Къде отивате? В леговището на империализма? Не-е. Връщайте се!”