Плакатът на „Авантаж”

Автор – Румен Цанов

Отначало се захванахме със сценария трима души – аз, Руси и художникът Младен Младенов. Беше по-възрастен от нас. В театъра беше направил забележителни декорации, главно за спектакли на големия режисьор Леон Даниел. Язвително-присмехулен, Младен беше воден от девиза: „Аз съм против!” Подадохме заявка за сценарий „С ръка в джобовете” на 20 август 1975, а до края на годината не бяхме написали нито ред. Затова пък много разгорещено се препирахме.

На всяка цена трябва да кажа, че не само идеята за „Авантаж” бе на Руси, но и методът на работа. Те заедно с Младен вече бяха писали един сценарий на антифашистка тема, който не бе реализиран, но мен ме впечатли парадоксалната автентичност на описваните герои. (Нали вече изброявах що филми бяха излюпени на тази тема?!) Как бяха успели те да подходят свежо към баналните ситуации? Бяха правили обстойни проучвания: с магнетофон в ръка бяха обикаляли живи участници в събитията и ги бяха интервюирали подробно. Сетне, в диалозите бяха вкарали цели пасажи от тези беседи. И случки, разбира се. Няма по-оригинален,  по-парадоксален измисляч от живота! Житейските ситуации и най-печеният сценарист не може да ги изфабрикува.

Този метод на проучване приложихме в „Авантаж”. Аз купих на черно един портативен касетофон (тогава това бе модерна техническа новост) и с него тръгнахме по затворите. Обиколихме за пет-шест месеца Софийския, Врачанския, Ловешкия, Пазарджишкия и Бургаския затвор. По онова време бе възможно. Петко Здравков помогна да ни се издаде разрешително.

Бай Душа

Във Врачанския затвор тъкмо сме попаднали на колоритния бай Душа (с неговите разкази почва „Авантаж”), тъкмо сме се смели на глас при една от неговите истории, тъкмо навива бай Душа латерната с лакърдиите и… касетофонът засича. Аз съм поставил нова касета, а машинката не ще да се включи. Отчаяни сме. Бай Душа прави успокоителен жест. Той вика високо:

– Дежурният!

Пояснявам: ние сме оставени насаме с бай Душа от заместник-началникът на затвора в неговата канцелария. Бай Душа се е разположил като стопанин и вика с началнически глас някого, който бди отвън в коридора. Появява се друг затворник, младок.