Погледнато по този начин е видно, че в крайна сметка конкурсната селекция не е била слаба, а с обичайния процент добри, средни и посредствени филми, но разбалансирана от някои спорни решения на журито. Подобен риск стои пред всеки фестивал, но прави особено впечатление при най-големите и определящи годишния рейтинг на световното кино.
За съжаление, на огромен фестивал като Берлинале, дори за най-всеотдайния филмов наблюдател е физически непосилно да проследи другите паралелни програми, в които винаги има забележителни филми и заслужаващи внимание автори. А като изключително културно събитие Берлинале предлага и много други професионални изкушения.
кадър от сериала The Looming Tower
Тази година фестивалът отдели специално внимание на трансформациите в производствения профил на мощните продуцентски структури. Още след Кан 2017 стана ясно, че на терена на кинобизнеса (производство и разпространение) се настаняват могъщите стрийминг платформи Netflix и Amazon. Сега на европейския филмов пазар тъкмо Netflix заяви категорично присъствие с над 700 сериала и филми, които ще бъдат достъпни през 2018 година в каталога на тази безспорно доминираща световна платформа и за които вече е планиран бюджет 8 милиарда долара! При това заглавията са с много широк тематичен, проблемен и жанров диапазон: пакет независими филми от фестивала Сънданс, амбициозни авторски проекти (сред тях бъдещ филм на Мартин Скорсезе), но и високобюджетни блокбастъри с мегазвезди като Уил Смит и други. Планирана е и международна експанзия с повече от 80 неанглоезични оригинални филма и телевизионни сериали. А това означава насока към тотална доминация в бизнеса и пазара!
Този стратегически поглед към близкото бъдеще е характерен за Берлинале като огромен форум на световното кино, който следи не само днешното всекидневие, но и началните стъпки на зараждащите се утрешни процеси. Затова в неговата извънфилмова програма винаги са планирани особено важни дискусионни теми, които бизнесът предусеща като актуални и в голяма степен определящи за развитието на филмовата индустрия. Така още в средата на 90-те години на миналия век тъкмо в Берлин първите режисьори експериментатори въведоха демонстративни прожекции с новата тогава дигитална техника. По-късно, през 2011 година, отново Берлинале даде гостоприемство на 3D технологията и организира официална премиера на игралния филм „Пина“ (реж. Вим Вендерс), документалния „Пещерата на забравените сънища“ (реж. Вернер Херцог) и анимацията „Нощни приказки“ (реж. Мишел Осело). Присъстваха хиляди любопитни зрители, стотици журналисти, изкушени професионалисти и VIP персони, сред които и канцлерът Ангела Меркел със специалните 3D очила.
Тази година във фокус бе темата VR (сеанси и филми във виртуална реалност) и изкуствения интелект като неразработено пространство на