А официалната селекция на Берлинале 2018 даде основание за някои неудовлетворения. Необходима е обаче полезна уточняваща информация, тъй като използваната фестивална лексика създава леко объркване. Основната секция в Берлин (на немски Wettbewerb = състезание) включва 24 филма, тази година от 23 страни. Но само 19 от тях участват в конкурса за „Златна мечка“ и другите „Сребърни мечки“ за различни професионални постижения. Останалите 5 филма са „извън конкурса“ (на немски Außer Konkurrenz = извън конкурса) и са своеобразно изключително престижно допълнение, нещо като реверанс към авторите им и към зрителите, а същевременно и прибавен авторитет за самия фестивал. Така се оказа, че нашият филм „Ага“ на режисьора Милко Лазаров няма да се бори за примамливите „мечки“, но попада в изключително елитна селекция. Тази година със същия статут „извън конкурса“ бяха още американският филм „Unsane“ на Стивън Содърбърг, „7 Days in Entebbe“ (САЩ, Великобритания, реж. Хосе Падиля), „Black 47“ (Ирландия, Люксембург, реж. Ланс Дали), както и документалният „Елдорадо“ (Швейцария, Германия, реж. Маркус Имхоф).
Това разграничение на филмите в официалната програма неизбежно се отрази на коментарите след обявяване на наградите. „Ага“ бе избран да закрие Берлинале, което само по себе си е безспорно признание за качествата и значимостта му. Но остана извън състезанието за „Златна мечка“, която пък бе присъдена на петорната европейска копродукция „Не ме докосвай“ (Румъния, Германия, Чехия, България, Франция) на реж. Адина Пинтилие и предизвика разнородни коментари, сред тях откровено неприемане и ниски критически оценки. Докато някои от безспорно силните филми в конкурса останаха недооценени и избутани към по-ниските етажи на отличията (британският „Кучешкият остров“ на Уес Андерсън, руският „Довлатов“ на Алексей Герман-син, норвежкият „Ютьоя, 22 юли“ на Ерик Поп, полският „Лице“ на Малгожата Шумовска и други).
„Кучешкият остров“
