Jaco Pastorius със своя фретлес Fender Jazz Bass
ЖЗСВ: Разкажи ни малко за различните техники на свирене при баса?
Еко: Това е инструмент с огромни възможности. От него човек може да изкара най-различни звуци. Ще ти дам пример: ако свириш с дясната ръка близо до мястото, където грифа среща тялото, можеш да получиш тон, подобен на контрабас – заоблен, мек и тъмен. Ако свириш по средата между това място и магарето, тонът е сериозен, стабилен, леко скучен, но убедителен и работещ. А ако дърпаш струните близко до магарето – там вече си е жив секс, братче!
Много популярна техника е и слапът. Удряш ниските струни (ми и ла) с палец, като палка за барабан, а високите дърпаш с показалеца и средния пръст. Аз лично избягвам тази техника, тъй като много увлича и има опасност да стане прекомерна за публиката. Но хора като Маркъс Милър на всяка цена трябва да бъдат чути. Освен страхотен изпълнител, той е и композитор, аранжор и продуцент. Например на албума “Tutu” на Майлс Дейвис.
ЖЗСВ: Учудващо е стремителното развитие на този сравнително млад инструмент – от компромисен и по-лесен за носене заместител на контрабаса в бендовете от 50-те до позициите, които има сега в модерната музика! Какво мислиш за това и как виждаш бъдещето му?
Еко: Спомням си колко бях учуден навремето, когато разбрах, че има 5-струнни басове (най-използвани са тези с една допълнителна ниска си-струна). Следващите модификации дори вече не ме учудваха – 6-, 7-струнни, пиколо-бас и всевъзможни комбинации на екзотична дървесина с електроника, плод на въображението и таланта на лютиери от цял свят. Лично за мен обаче най-важни за бъдещето на инструмента са самите басисти! Ние никога не сме били най-разпознаваемите лица в една рок- или джаз-група. Поради този факт обаче сме развили други качества – да знаем за ритъма, колкото барабанистите, и за хармонията и мелодията, колкото пианистите и китаристите, да речем. Така нашият поглед върху музиката е по-цялостен и всеобхватен и ни позволява да „управляваме“ процеса на музициране на група хора в реално време. Това, че другите колеги обират лъвския пай аплодисменти и обожание, ни е научило да преглъщаме его-то си и искрено да се смеем заедно с тях на вицовете, които се разказват за нас басистите.
ЖЗСВ: Благодаря ти за отделеното време!
Еко: И аз благодаря за вниманието!