Веселин Веселинов – Еко
Веселин Веселинов-Еко е един от най-„работещите“ бас-китаристи у нас. Свири с почти всички големи имена на българската джаз, поп и рок сцена – Лили Иванова, Стефан Вълдобрев, Дони, Белослава, Мария Илиева и много други. Работил е с редица световни имена като Дзукеро, Емануел Бекс, Ралф Петерсън, Франк Маккомб… Композира песни за Лили Иванова, Каффе, Мария Илиева, Мирослава Кацарова, Антибиотика и др.
Номиниран е за Джаз музикант на годината от Съюза на музикалните дейци през 2001 и 2007 г. Избран е за басист на годината на наградите на БГ радио през 2003 г. Носител на наградата „Кристална лира“ за джаз през 2009 г.
Въпросите задава Журналист, задаващ смислени въпроси (ЖЗСВ).
ЖЗСВ: Много ми се иска в това интервю да разкажем на читателите ни за това,
как започна и се разви твоята връзка с бас-китарата. Както и да ни разкажеш в хода на разговора важни и любопитни неща за самия инструмент, за неговата история, развитие, великите изпълнители и т.н.
Еко: Ок, давай!
ЖЗСВ: Как накратко би описал връзката между теб и бас-китарата?
Еко: Като изпълнена с драматизъм, трепет, емоционално опустошение, очакване, страдание, блаженство, сълзи, пот и кръв. Страхове, предателство, лъжи, периоди на студено безразличие, последвани от еуфорични пристъпи и безпричинна радост.
ЖЗСВ: Но това е симптоматиката на една голяма любов?
Еко: Мхм…
ЖЗСВ: Опиши ни накратко твоя любим инструмент?
Еко: За характеристиките, конструкцията, тоновия обем, тембъра и разновидностите можете да прочетете в интернет. Моят съвет обаче е просто да напишете Jaco Pastorius в Ютюб и да послушате малко. Това е бас-китарата!
ЖЗСВ: Родителите ти са лекари, а не музиканти. Как и кога се появи интересът към музиката и към баса?
Еко: Моментът на появата на интерес към музиката поразително точно съвпадна с появата на интерес към съученичките ми. Някъде на 14–15 години. И естествено началото беше с рок. Deep Purple, Uriah Heep, Led Zeppelin, Black Sabbath, че дори и Pink Floyd. Започнаха и купоните (наричахме ги „терени“ тогава) – дълги танци с момичета на Sweet Сhild in Time или July Morning, флиртове, свалки и т.н. Насредтази хормонална буря реших, че е важно да имам собствена колекция от записи и плочи. Притежанието на такива плочи изтласкваше всяко момче напред в любовната верига. Пър-вата „тава“ (така наричахме плочите), с която се сдобих, ми струваше 25 лева. Човекът, който ми я „косна“ (продаде) предлагаше три.
Помня, че бяха на “Slade”, “Queen” и група, за която дотогава не бях чувал – “Grand Funk”. На обложката членовете ù се бяха снимали като културисти. Черен фон с червени букви. Името им ми звучеше някак немско. Впоследствие разбрах, че не е функ (радио, нем.), a „фънк“*. В името на това, да съм различен от останалите, купих плочата на неизвестната ми група. Поставяйки я на грамофона направих една неволна, но вероятно съдбоносна грешка – пуснах я от Б-страна. Това, което чух беше нещо покъртително и абсолютно различно от нещата, които се слушаха по „терените“. Убийствено интро на бас в акомпанимент на конги. По средата на парчето басът и конгите пак оставаха сами за 4 такта. Това беше първото бас-соло, което чух в живота си h t t p s : / / w w w . y o u t u b e . c o m /watch?v=HJTooIiqc2w Направо полудях! Веднага ми се прииска и аз да мога така. Както
виждаш, аз не съм басист, който е започнал на китара, а впоследствие е преминал на баса – т.нар. „неуспял китарист“. Басът беше първият ми избор, моето каре аса!
ЖЗСВ: Кога са първи път се докосна до бас-китара?
Еко: Един ден моят братовчед донесе вкъщи за малко една бас-китара, с която той незнайно по какви начини се беше сдобил за временно ползване. Българска, полу-акустична (с два отвора по тялото, които се наричат „еф-ове“, защото имат формата на буквата „F”). Двамата дълго се чудихмe как да включим бас-китарата в контакта на стената, докато се разбра, че тя всъщност се включва в нещо наречено „уредба“, за да може да издаде звук.