Сто и петдесет години балетът „Корсар“ продъл­жава да вълнува въображението. С постановката в Со­фийската опера и балет, той вече е реализирана мечта на поколения танцьори от националната ни трупа. Пър­вото представяне на „Корсар“ у нас е било през 1968 и то в ограничена версия във Варна на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови.

„Корсар“ (1856) не е обикновен балет, той е „лебедо­вата песен“ на френския композитор Адолф Адам. Създал жанра на романтичния балет със своя първи балет „Жизел“ (1841), все още младият композитор го налага с ефектния „Мраморната хубавица“ (1845), след това се забавлява с комично-сатиричния “Le diable à quatre” („По дяволите и четиримата“) (1845) и накрая посяга към формата на гранд балета с доста шумно одобре­ния „Красавицата от Гент“ (1842).

В „Корсар“ Адам отново опитва вече професио­нално увереното си перо и след близо петдесет опе­ри и четири танцови платна да сътвори рядко маща­бен, силно драматичен grande ballet.

Съобразявайки се с всички условности и ефек­ти на жанра, Адам създава ритмично разнообразна, игрива и ефектна партитура, изпълнена с ярки кон­трасти, пленителни, запомнящи се теми, грациозни мелодии, наситени с много светлина, аморозност и финес. Стилът му, разпознаваем и стегнат, показва за пореден път умелост и психологическа достовер­ност, акустична изобретателност и не на последно място очарователно елегантен хумор. Историята се основава върху едноименната поема на Байрон, написана във възвишеното виртуозно ямбическо „ге­роическо двустишие“, с което поетът наподобявал въодушевяващия хекзаметър в дактил на Омир.

Корсарите били нещо като „кралски пирати“, мо­реплаватели с особен статут. Названието „Корсар“ се ражда от кралския документ “Lettre de Course”, с което се наемат силни мъже, на които е позволено да ограбват чуждестранни търговски кораби, без да навреждат на френските и неутралните, срещу една четвърт от плячката за краля. При неразреше­ни нападения ги грозяла смърт чрез обесване. Така особено през ХVІ век френската хазна се сдобива с неочаквани съкровища. Краят на корсарите идва с началото на ХІХ век, но те и до днес си остават сим­вол на волен, дързък, изпълнен с приключения злато и скъпоценности живот.

Допълнителен успех на Адам носи и оцветява­нето в екзотиката на така модерния за времето ориентализъм с турска и гръцко-средиземноморска характерност, колкото сюжетна, толкова и музи­кална. Модата започнала от италианските компози­тори Пачини, Спонтини, подета от Салиери, Моцарт и Росини и захранила безчет творби на романтизма,