Автор: Петър Пламенов
СЛЕД ПОЛОВИН ВЕК „КОРСАР“ ОТНОВО Е В БЪЛГАРИЯ
„Корсар“, балет от Адолф Адам (допълнителни номера с музика от Чезаре Пуни, Лео Делиб, Рикардо Дриго, Пьотър Олденбургски), постановка, хореография и сценично осветление Елдар Алиев (с използване на фрагменти от хореографията на Мариус Петипа); сценография – Семьон Пастух; костюми – Галина Соловьова. Диригент-постановчик – Борис Спасов. Софийска опера и балет.
Сто и петдесет години балетът „Корсар“ продължава да вълнува въображението. С постановката в Софийската опера и балет, той вече е реализирана мечта на поколения танцьори от националната ни трупа. Първото представяне на „Корсар“ у нас е било през 1968 и то в ограничена версия във Варна на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови.
„Корсар“ (1856) не е обикновен балет, той е „лебедовата песен“ на френския композитор Адолф Адам. Създал жанра на романтичния балет със своя първи балет „Жизел“ (1841), все още младият композитор го налага с ефектния „Мраморната хубавица“ (1845), след това се забавлява с комично-сатиричния “Le diable à quatre” („По дяволите и четиримата“) (1845) и накрая посяга към формата на гранд балета с доста шумно одобрения „Красавицата от Гент“ (1842).
В „Корсар“ Адам отново опитва вече професионално увереното си перо и след близо петдесет опери и четири танцови платна да сътвори рядко мащабен, силно драматичен grande ballet.
Съобразявайки се с всички условности и ефекти на жанра, Адам създава ритмично разнообразна, игрива и ефектна партитура, изпълнена с ярки контрасти, пленителни, запомнящи се теми, грациозни мелодии, наситени с много светлина, аморозност и финес. Стилът му, разпознаваем и стегнат, показва за пореден път умелост и психологическа достоверност, акустична изобретателност и не на последно място очарователно елегантен хумор. Историята се основава върху едноименната поема на Байрон, написана във възвишеното виртуозно ямбическо „героическо двустишие“, с което поетът наподобявал въодушевяващия хекзаметър в дактил на Омир.
Корсарите били нещо като „кралски пирати“, мореплаватели с особен статут. Названието „Корсар“ се ражда от кралския документ “Lettre de Course”, с което се наемат силни мъже, на които е позволено да ограбват чуждестранни търговски кораби, без да навреждат на френските и неутралните, срещу една четвърт от плячката за краля. При неразрешени нападения ги грозяла смърт чрез обесване. Така особено през ХVІ век френската хазна се сдобива с неочаквани съкровища. Краят на корсарите идва с началото на ХІХ век, но те и до днес си остават символ на волен, дързък, изпълнен с приключения злато и скъпоценности живот.
Допълнителен успех на Адам носи и оцветяването в екзотиката на така модерния за времето ориентализъм с турска и гръцко-средиземноморска характерност, колкото сюжетна, толкова и музикална. Модата започнала от италианските композитори Пачини, Спонтини, подета от Салиери, Моцарт и Росини и захранила безчет творби на романтизма,