Таргет група – натрапва се впечатлението, че често текстовете на младите драматурзи нямат ясен адресат. Сякаш са писани, защото са интересни на самите им създатели или зара­ди отбрана публика от хора, които са подобни на тях самите по възраст, вкусове и предпочи­тания. Зрителят е непознат и неясен субект за повечето пишещи текстове за театър.

Често младите български драматурзи се занимават с отвлечени проблеми, които са далече от сегашната реалност – в техните текстове не съществуват тероризма, раз­рушаването на кулите близнаци на 11.09.2001 г., емиграцията, екологичната криза, проти­вопоставянето на религиите, световната икономическа криза от 2009 година, емигрант­ската криза, допирните точки между живота, науката, политиката и технологиите и др. Вместо това в текстовете им има душевни терзания, екзистенциални проблеми, често досаден поток на съзнанието и потоци от думи, които трудно се навързват в някакъв смисъл. Трудно е да се постигне комуникация със зрителите, защото в съвременния ато­мизиран, противоречив и фрагментарен свят вече няма монолитна зрителска маса от хора с еднакви вкусове, начин на живот, степен на образованост и еднакъв хоризонт на очакване.

Драматурзите изпитват неувереност пред реалността, която е някак аморфна и изплъз­ваща се. Не намират адекватните средства, за да посочат най-вече проблемите на младите поколения след Прехода, които живеят в съвсем различен свят от традиционното общество и манталитет на своите родители – атомизира­но и пасивно общество, глобализация и унифи­циране на света, технологизиране, отчуждение и проблемна самоидентификация, липса на исто­рическа памет и устойчива ценностна система. Няма достатъчно прояви на гражданско само­съзнание и на поемане на отговорност за све­та, в който живеем. Има затваряне поотделно в личния и интимен свят, няма идеали около които хората да се обединят.

Наблюдението и констатацията на ситу­ациите не достигат до заемане на ангажирана позиция, дефинирана от някаква идея, няма проя­ва на отношение към случващото се. Зрителят сам трябва да сглоби смисъл, послание и да дефи­нира позицията си спрямо случващото се в от­делните откъси, според собствените си морал­ни, етически и социални разбирания.

В различни анкети, кръгли маси и дискусии, в които се засяга съвременната българска драма­тургия, се отбелязват различни нейни пробле­ми – липсата на естетически идеи и иновации, усредняването, банализирането и комерсиали­зацията чрез нискохудожествени, мобилни и но­сещи бърза печалба представления, изоставане­то като естетика, съдържание и организация спрямо актуалните културни, интелектуални и социални процеси на съвременността, финан­сови проблеми, недостатъчна подкрепа за про­екти на независими театрални формации извън репертоарните театри и др.

Остава надеждата, че предстоящите годи­ни ще донесат промяна, нови идеи и развитие.