Персонаж – запазва се тенденцията от 90- те на 20. век за деперсонализиране, понякога дори до степен на отказ от каквато и да била идентичност, и дори до разтваряне на персо­нажа в структурите на езика. Ако въобще има някакво обозначаване на персонажите, то е 1, 2, той, тя, А и Б и т.н. Персонажът, когато го има като различима фигура, често е само регистра­тор или жертва на събитията.

Отказ от традиционните атрибути на драматургичната форма – фабула, конфликт, комуникация между персонажите, определена идентичност на действащите лица. Формата на текста за театър често напомня по-ско­ро на есе, поезия, компилация от вестникарски заглавия, отколкото на класически театрален текст. („Между празниците“ Ст. Иванов)

Спазване на класическата форма при пред­ставянето най-често на лични и семейни исто­рии („Покана за вечеря“ О. Стоянова, „Семеен албум“ М. Кръстев, „Неделя вечер“ З. Караба­шлиев и др.)

Драматургични търсения по-често инте­ресни търсения, има извън театралния мейн­стрийм на репертоарните театри и офи­циалната театрална система. Обикновено представленията на алтернативните театрални организации и сдружения нямат дълъг жи­вот и добър пиар, играят се в алтернативни пространства, не получават широк отзвук в ме­диите и критическите рефлексии, но в послед­ните години те все по-често привличат внима­нието на селекционерите и биват отбелязвани с награди.

Някои от тектовете на експерименталните театрални формации се създават за целите на конкретно представление, често като колектив­но съаторство на екипа от съмишленици, които участват в създаването и реализирането му. На­пример „Идеалната жена“ на Ал. Мануилов е в съ­авторство с режисьор и 8 актриси, които колек­тивно в лабораторен процес създават текста.

Отношение между режисура и драматургия

Съвременната българска драматургия про­дъжава да не е привлекателна за младите режи­сьори. Няма истинска връзка между режисьори и драматурзи. Рядко български режисьор посяга към съвременна българска пиеса повечето пред­почитат класиката или чужди автори. Най-чес­то наградените и номинирани пиеси си остават само с една театрална реализация явно в очи­те на театралните директори и режисьори не са привлекателни като търговски продукт или като творческа провокация. Трудно може да се посочи пример за представление от млад драма­тург под режисурата на млад режисьор, което да се е превърнало в събитие. Сътрудничеството между Галин Стоев, Яна Борисова и театър 199 е изключение без повторение в настоящия теа­трален пейзаж.

Отношение между драматургия и литера­тура

Запазва се тенденцията от предишните де­сетилетия на писатели, изявяващи се едновре­ менно в полето на литературата и драматур­гията: Алек Попов, Г. Господинов, З. Карабашлиев, Е. Алексиева и др.