Kрайности и изключения – интересът на мла­дите драматурзи често е към частни случаи и странни персонажи, с които трудно би могъл да се идентифицира някой от зрителите Жената без ръце от „Фантомна болка“ от Е. Алексиева , Роботът от „Червената планета“ на Г. Тенев, си­амските близнаци от „Паякът“ на Й. Славейков и Д. Димитров и др.

Устойчива се запазва тенденцията на ин­терес към личните и семейните истории Оля Стоянова „Покана за вечеря“, „Неделя вечер“Заха­ри Карабашлиев, „Семеен албум“ Малин Кръстев, „Милост за мама“- Я. Добрева, „Почивен ден“К. Донев,

Интерес към актуално-злободневното и кри­тично отношение към социума – запазва се во­дещият стремеж от началото на Прехода към темите, пряко свързани с негативите на соци­ално-политическата действителност прес­тъпност, обедняване, безработица, сриване на духовните ценности. (Орлин Дяков „Кръстопът под наем“. „Който трябва“ Ал. Урумов, „Злият принц“Г. Тенев и др). Отношението към социал­но политическото е песимизъм, отвращение, кри­тика, понякога носталгия към миналото. Посте­пенно акцентът и вниманието се изместват към екзистенциалната криза на персонажите, която на нивото на сюжета се изразява в нарушената междуличностна и социална комуникация, в криза­та на личните отношения.

Интересен феномен от последните години е новото отношение към историческите факти през призмата на иронията и пародирането – пример за това са драматизациите на „Възви­шение“ на Ив. Добчев и А. Секулов по Милен Ру­сков, „Сестри Палавееви“ от А. Попов, „Къщата на Иван“ на Пл. Дойнов.

Драматургична форма – има различни нейни вариации.

Жанр когато текстовете въобще имат определеност към някой жанр се срещат раз­лични жанрови разновидности битова комедия, социален абсурдизъм, историческа драма, пси­хологическа драма и др. Дори журито на Аскеер 2017 специално отбеляза увеличаването на коме­диите през тази година като нещо различно от жанровите тенденции в предишните издания на наградите.

Монологичност, често дори и когато пер­сонажите са в диалог, техните реплики са под формата на редуващи се монолози, които може да не образуват свързан смисъл и да не водят до истинска комуникация между персонажите.

Многословност, като тя не е свързана не­пременно с предаването на смисъл или осъщест­вяването на комуникация между персонажите, или между сцена и зала.

Употреба на езика – свързаният разказ, психологизма и логиката при изграждането на ха­рактерите на персонажите и сценичните си­туации вече не са задължителни. Действието е сглобено от откъси, фрагменти, ситуации, монолози, диалози, между които няма последо­вателност или хронологична връзка, нито пък е задължително да са обвързани с линейни и лес­но четивни причинно-следствени връзки. (Аб­страктни езикови конструкции А. Васева, Г. Тенев, Ст. Иванов, В. Дуев и др.).

Конфликт и действие – те често липсват, вместо тях има само разказ за събития и дейст­вия (Е. Рахнев „Боб“, Б. Папазов „Бая си на бъл­хите“, К. Донев „Вечният април“). Драматурги­ята от царство на действието се превръща в царство на езика. Няма база за истински сблъсък няма общопризната норма, няма общи ценнос­ти, общи цели, идеали. ­