Kрайности и изключения – интересът на младите драматурзи често е към частни случаи и странни персонажи, с които трудно би могъл да се идентифицира някой от зрителите – Жената без ръце от „Фантомна болка“ от Е. Алексиева , Роботът от „Червената планета“ на Г. Тенев, сиамските близнаци от „Паякът“ на Й. Славейков и Д. Димитров и др.
Устойчива се запазва тенденцията на интерес към личните и семейните истории – Оля Стоянова „Покана за вечеря“, „Неделя вечер“– Захари Карабашлиев, „Семеен албум“ – Малин Кръстев, „Милост за мама“- Я. Добрева, „Почивен ден“– К. Донев,
Интерес към актуално-злободневното и критично отношение към социума – запазва се водещият стремеж от началото на Прехода към темите, пряко свързани с негативите на социално-политическата действителност – престъпност, обедняване, безработица, сриване на духовните ценности. (Орлин Дяков –„Кръстопът под наем“. „Който трябва“ – Ал. Урумов, „Злият принц“– Г. Тенев и др). Отношението към социално политическото е песимизъм, отвращение, критика, понякога носталгия към миналото. Постепенно акцентът и вниманието се изместват към екзистенциалната криза на персонажите, която на нивото на сюжета се изразява в нарушената междуличностна и социална комуникация, в кризата на личните отношения.
Интересен феномен от последните години е новото отношение към историческите факти през призмата на иронията и пародирането – пример за това са драматизациите на „Възвишение“ на Ив. Добчев и А. Секулов по Милен Русков, „Сестри Палавееви“ от А. Попов, „Къщата на Иван“ на Пл. Дойнов.
Драматургична форма – има различни нейни вариации.
Жанр – когато текстовете въобще имат определеност към някой жанр се срещат различни жанрови разновидности – битова комедия, социален абсурдизъм, историческа драма, психологическа драма и др. Дори журито на Аскеер 2017 специално отбеляза увеличаването на комедиите през тази година като нещо различно от жанровите тенденции в предишните издания на наградите.
Монологичност, често дори и когато персонажите са в диалог, техните реплики са под формата на редуващи се монолози, които може да не образуват свързан смисъл и да не водят до истинска комуникация между персонажите.
Многословност, като тя не е свързана непременно с предаването на смисъл или осъществяването на комуникация между персонажите, или между сцена и зала.
Употреба на езика – свързаният разказ, психологизма и логиката при изграждането на характерите на персонажите и сценичните ситуации вече не са задължителни. Действието е сглобено от откъси, фрагменти, ситуации, монолози, диалози, между които няма последователност или хронологична връзка, нито пък е задължително да са обвързани с линейни и лесно четивни причинно-следствени връзки. (Абстрактни езикови конструкции – А. Васева, Г. Тенев, Ст. Иванов, В. Дуев и др.).
Конфликт и действие – те често липсват, вместо тях има само разказ за събития и действия (Е. Рахнев – „Боб“, Б. Папазов – „Бая си на бълхите“, К. Донев – „Вечният април“). Драматургията от царство на действието се превръща в царство на езика. Няма база за истински сблъсък – няма общопризната норма, няма общи ценности, общи цели, идеали.