В началото на 21. век продължават да се по­ставят утвърдени автори от предишни десети­летия – Стефан Цанев, Константин Илиев, Иван Радоев, Боян Папазов, Христо Бойчев, Юрий Дачев, Елин Рахнев, Теодора Димова, Яна Добрева, Камен Донев, Пламен Дойнов, Петя Русева и др. Както и в предишните десетилетия много от пишещите драматургия идват от полето на литературата – Георги Тенев, Захари Карабашлиев, Георги Госпо­динов, Алек Попов. Появява се ново поколение мла­ди драматурзи Яна Борисова, Оля Стоянова, Алек­сандър Секулов, Елена Алексиева, Иван Димитров, Стефан Иванов. Ани Васева и др.

Повечето от текстовете за театър в нача­лото на 21. век запазват характера и особености­те си от предходното десетилетие:

Камерност и интимност – рядко има тек­стове с повече от няколко персонажа. От една страна причините за това са финансови – тяхна­та камерност и ниска себестойност повишават шанса им да бъдат поставени на сцена. От друга страна вероятно за някои от младите автори, поради липсата им на театрален опит, би било проблем овладяването на повече персонажи в дра­матургична структура

Отношение към социалната реалност – то ва­рира в няколко посоки:

Бягство от реалността – текстове, капсу­лирани в измислени светове, нямащи нищо общо с живеенето тук и сега и неговите проблеми (например пиесите на Яна Борисова). Това проблематизира дефинирането на идентичността на тези текстове като съвременни и български. Например героите на Яна Борисова са като съ­щества от някаква измислена земя на благополу­чието, в живота им няма истински конфликти и проблеми или отглас на такива извън тях, не им се налага да действат или да постигат нещо. Основната им роля е да разговарят с фрази сен­тенции („Да говорим спокойно за любовта е лукс“, „Любовта е много нетактична“ и т.н.), техните настроения и отношения едва ли биха припознали като свои зрителите в залата.

Отразяване на социалния контекст през призмата на личните истории. Социалното е обект на констатации или фон на случващото се в живота на отделните персонажи, но никога не е изведено като основен проблем и не са посочени идеи за неговата промяна. „Злият принц“ Г Тенев, „Фантомна болка“ и „Бернхард в Ада“, Е. Алексиева, и др.

Изцяло социално ориентирани и базиращи се на документални факти – представленията на вербатим театъра на формация Vox populi тре­тират важни и актуални за обществото пробле­ми – хората в неравностойно положение („Невиди­ми“), отношението към емигрантите („Мир вам“), престъпността и неефективността на съдеб­ната система („Невинни убийства“ и „Установе­но при огледа“) и др.

Тематика:

локалност и глобалност. Най-често драма­тургията от началото на 21. век е локална като тематика и значение. Малко са текстовете за театър, които се занимават с глобални проблеми или надхвърлят местния национален мащаб на съ­битията и персонажите в тях – „Праехидно“, „Пе­пеляшки ООД“, „Добре дошли в България“ на Здрава Каменова и Гергана Димитрова от Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“, „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ на Г. Господинов.