Автор: Николина Делева

Ако някога понятието „съвре­менна българска драматургия“ се е приемало априори като ясно и разби­раемо, то това вече не е така. Докол­ко драматургията тук и сега въобще е „българска“, „съвременна“ и „драма­тургия“?

Как се дефинира „съвременна“- нейният автор все още е жив и про­дължава да пише, произведенията му са писани през последните 5, 10, 20, „n“ на брой години в зависимост от това какви времеви рамки поставя­ме на съвременността, езикът, на който е написана, е съвременен и но­ваторски, тематиката ù е актуална спрямо днешния ден, отнася се до ак­туални събития? Всеки от тези кри­терии, взет самостоятелно и от­делно от останалите, прави спорна и неточна идентификацията на един текст за театър като „съвременен“. (Например ако авторът е наш съвре­менник и все още пише, но визира от­минали събития и използва похвати на писане, които са били актуални преди много години – да речем като Ст. Цанев и неговите пиеси, писани преди 20-30 и т.н. години.)

Какво означава „българска“ – кое дефинира националната принад­лежност на един текст в един все по-глобализиран свят с мултикулту­рен контекст? Вече има прецедент за номиниране и награждаване на авто­ри от български произход, които жи­веят в чужбина, и освен на български, пишат и на чужд език. (Захари Кара­башлиев в Америка и Димитър Динев в Австрия. Пиесата на Динев „Кожа и небе“ получи Аскеер 2007, като за първи път е поставена в театър в Австрия на немски). Често дори тек­стове, писани на български от млади автори, живеещи в България, не но­сят в себе си белези за национална­та си идентичност – персонажите в тях носят чужди (най-често англий­ски) имена, използват фрази от чужди езици или това, за което става дума в текста, няма нищо общо с реалнос­тта на живеенето ни тук и сега (На­пример в „Хората от Оз“ на Я. Бори­сова персонажите се казват Труман, Айринг, случващото се на сцената би могло да се случва навсякъде, не е определено като време и пространство и няма видима връзка с нещо конкретно тук и сега.). От­живелица ли е на днешно време националната при­надлежност на един културен продукт?