Автор: Николина Делева
Ако някога понятието „съвременна българска драматургия“ се е приемало априори като ясно и разбираемо, то това вече не е така. Доколко драматургията тук и сега въобще е „българска“, „съвременна“ и „драматургия“?
Как се дефинира „съвременна“- нейният автор все още е жив и продължава да пише, произведенията му са писани през последните 5, 10, 20, „n“ на брой години в зависимост от това какви времеви рамки поставяме на съвременността, езикът, на който е написана, е съвременен и новаторски, тематиката ù е актуална спрямо днешния ден, отнася се до актуални събития? Всеки от тези критерии, взет самостоятелно и отделно от останалите, прави спорна и неточна идентификацията на един текст за театър като „съвременен“. (Например ако авторът е наш съвременник и все още пише, но визира отминали събития и използва похвати на писане, които са били актуални преди много години – да речем като Ст. Цанев и неговите пиеси, писани преди 20-30 и т.н. години.)
Какво означава „българска“ – кое дефинира националната принадлежност на един текст в един все по-глобализиран свят с мултикултурен контекст? Вече има прецедент за номиниране и награждаване на автори от български произход, които живеят в чужбина, и освен на български, пишат и на чужд език. (Захари Карабашлиев в Америка и Димитър Динев в Австрия. Пиесата на Динев „Кожа и небе“ получи Аскеер 2007, като за първи път е поставена в театър в Австрия на немски). Често дори текстове, писани на български от млади автори, живеещи в България, не носят в себе си белези за националната си идентичност – персонажите в тях носят чужди (най-често английски) имена, използват фрази от чужди езици или това, за което става дума в текста, няма нищо общо с реалността на живеенето ни тук и сега (Например в „Хората от Оз“ на Я. Борисова персонажите се казват Труман, Айринг, случващото се на сцената би могло да се случва навсякъде, не е определено като време и пространство и няма видима връзка с нещо конкретно тук и сега.). Отживелица ли е на днешно време националната принадлежност на един културен продукт?