Никой не знае как е изгеждала кулата – и всички раз­читат на Брьогел за това – впрочем това е илюс­трация/изображение на кулата, но през очите на художника. Ако се вгледате внимателно, няма на­чин да не ви напомни за римския Колизеум. Кулата изглежда стабилна, но крайния неуспех на въздига­нето можете да отнесете към спиралата, по коя­то е построена, да не говорим за арките, които са перпендикулярни на земята, и това я прави нес­табилна, някои арки се разпадат, а долните сло­еве и основата на кулата не са завършени, дока­то по-високите eтажи са готови. Професор Вера Динова-Русева разказваше твърде увлекателно за това в часовете по История на Изобразителното Изкуство (трите „И“), като специално наблягаше на детайлите, убягващи ни не от първи поглед, а въобще…

***

Преди 15 години, веднага след войната в Ирак, през април 2003 г. американските войски изграждат защитен пункт около Вавилон, както самите те казват, да предпазят античния град от ванда­ли. По-късно управлението на пункта е поето от полски войски. Между 2003 и 2006 г. върху руините на стария град са нанесени значителни повреди – по павираните улици, строени преди 2600 години, пълзят танкове и други тежки машини.

***

Онзи Вавилон, основан от Нимрод, бил винаги сим­вол на неверие в истинския Бог, а кулата се счи­тала за основата на бунта срещу Него. Градът има осем порти – портата на Ищар можете да разгледате в един музей в Берлин – а около града има внушитена стена, чиито остатъци днес са 18 километра.

***

Езиците и днес са причина да не се разбират хора­та по земята. Дори и с преводачи не им се получава. В същото време книгите се разнасят по земята и се четат – отначало на свитъци, после в книги, днес и по електронен път. Важното е да има път…

„Но какъв е този път, ако не води към храма?“ По­следното изречение е и последното внушение във филма „Покаяние“, реж. Тенгиз Абуладзе, 1984 г.

***

Днес страната ни е досущ като Вавилонската кула – говорим на различни езици, пък искаме да по­строим нещо, как да се разберем тогава? Като се замисля обаче – нима търсим докосване до Бога?

Или пък Му се противопоставяме? И защо в по-но­вото ни време олигарсите непрекъснато строяха храмове?

***

Казват, че Моцарт, когато чул за Вавилонската кула, казал на глас: „А защо вместо да говорят не са общували с музика?“

***

Втората снимка тук е майсторско копие на Вави­лонската кула. Картината е рисувана по поръчка за богат френски род. Рисувана е от българския ху­дожник Бойко Колев. Той си е направил автопорт­рет в това копие. Намигнал е на Брьогел. Сигурно Брьогел ще му отговори. Вероятно след хиляда или хиляда и петстотин години. По спиралата на вре­мето. А ако в това време има и музика, може и да стигнем до Храма…

Но на какъв език ще говорим?