Идеята за възникването хрумва на незабравимите премиер-солисти на Софийската опера – Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Иван Майдачевски, Емилия Кирова, Анастас Самев, Маргарита Траянова, Емилия Драгостинова. Те канят своите колеги Вера Кирова, Петър Парисов, Иван Трифонов, които се превръщат в основното ядро на първия състав. Първите директори са по-скоро съратници и администратори Любомир Горанов и Пенка Енчева, които спомагат поканването на едни от водещите по това време хореографи като А. Алонсо, В. Марку, Фр. Андре, Ир. Немечек, Р. Ману, Х. Корели и др. Следва забележителната епоха на Маргарита Арнаудова, първия български хореограф специално поставял за трупата и неин ръководител за две десетилетия до 1994, когато се изгражда нейният облик и репертоарът придобива респектиращ обем. Арнаудова създава множество емблематични за съвременния български танцов театър произведения като „Нестинарка“, „Нощта срещу Еньов ден“, „Бариерата“, „Болеро“, „Пролетно тайнство“, „Корен дълбоко в небето“ и др. Кани като постановчици много значими световни фигури като А. Люклер, К. Джевиетски, А. Алонсо, Д. Брянцев, Люк Буи и др, и дава възможност на почти всички български хореографи – П. Луканов, А. Гаврилов, К. Богоева, М. Шопова, А. Янева, Б. Сечанова и М. Искренова.
Примабалерината Калина Богоева поема щафетата в трудните години на прехода 1995–1998, като тя учредява Конкурс за млади хореографи в памет на Маргарита Арнаудова. След нея, макар и за кратко, но значимо е присъствието на друга прима Румяна Маркова, изявила се и като хореограф до милениума. Понастоящем от 2000 г. главен художествен ръководител е Боряна Сечанова, която защитава достойно наследството на „Арабеск“, съхранява и развива трупата, в чийто репертоар вече има над сто постановки. Изявява се в Австрия, Белгия, Германия, Франция, Италия, Испания, САЩ, Русия, Гърция, Турция, Кипър, Чехия, Полша, Унгария, Сърбия, Сингапур, Филипините, Зимбабве, Индия, Индонезия, Финландия, Швейцария, Швеция, Румъния и др. Отново е пространство за неконвенционални художествени идеи на чуждестранни хореографи като Уейн МакГрегър, Одет Хюз, Лиз Лий, Роджър Джефри, Морис Кози и на българските Маргарита Градечлиева, Антония Докева, Мила Искренова, Олеся Пантикина, Галина Борисова, Мариана Крънчева, Иво Димчев, Росен Михайлов, Живко Желязков, Християн Бакалов, Асен Наков, Анна Донева, Ангелина Гаврилова, Константина Ханджиева, Филип Миланов и др.
Юбилейният сезон започна с мащабната премиера на „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев по хореография на Боряна Сечанова и така дава начало на инициативата да бъде показано всичко най-съществено в репертоара на трупата. Така ще се очертае една панорамна картина на водещите артистични лица: балетисти и хореографи и тяхната работа, която красноречиво ще нарисува насоките, идеите и тенденциите в съвременната българска танцова култура. Палитрата ще е макисимално представена от емблематичните опити за стилизации и оригинални тълкувания по национални фолклорни мотиви, през чист формален безсюжетен куул денс, висок абстрактен танц, та до преработката на класически форми в неодраматургичния сюжетен танц и най-актуалните тенденции по посока на танц и движенческия театър, контакт импровизацията, граунд денса и минималистичната изказност.
Половинвековната история и актуалната провокативност на художественото присъствие на балет „Арабеск“ ни разкриват действителния смисъл на изкуството. Неуморната борба със стереотипите – мисловни, социални и емоционални; упоритото преоткриване пак и пак на човешкото. Истинската цел на изкуството е вглеждането в същността на живота, разпалването на жажда за разбиране и реално преосмисляне на очевидността, макар и трагично белязано от предизвестен неуспех… Защото се учим да живеем с всеки свой дъх. И нека си пожелаем и за напред да се радваме на духовните прозрения на тази емблематична трупа.
„Чакалнята”, хореограф Росен Михайлов, Балет „Арабеск”, фотограф Костадин Чернев