Петър Пламенов
Модерността и постмодерността разпознават в танца особено широко поле за изпробването, провеждането, осъществяване на онзи импулс, променил изотвътре художествената изразност – ницшеанския призив за преосмисляне на всички ценности. Танцът, най-мимолетната от всички темпорални форми на изкуството, много по-мимолетна от театралното, съхранено в думите; от музикалното, стаено в нотописа, е сякаш възможно най-гъвкавата и органична форма на експерименталното. Парадоксално в танца се долавя нещо пряко същностно – самото непосредствено протичене на живота. Тялото в своето движение ознаменува просветването на нещо иначе неуловимо – скрития вътрешен живот. Движението ни съблазнява със своята откровеност, то празнува безкрайната пъстрота на съществуването, на онова неизчерпаемо обновление, в което всяко ново поколение артисти буквално ще изобретява ново тяло, ново движение, нов свят. Танцът винаги е бил последствие колкото на търсене и утвърждаване на хармонията, толкова и на революционното преобръщане и необходимостта от нов ред. Затова съвременните му форми изследват многоликостта на индивида и максимално интензивното преживяване на света. Радостно е, че националната ни култура може да се гордее с богатото художствено наследство на балет „Арабеск“, който вече половин век е нетипичен инструмент за упражняване на духовна свобода, за откриване на неподозирани художествени и житейски ценности.
Когато през 1967 г. е замислен и създаден балет „Арабеск“ като студио за експериментален и съвременен танц, едва ли някой е предполагал, че този състав ще има толкова значимо културно влияние, че ще просъществува толкова дълго и че ще се превърне в еталон за свободно и дръзко художествено творчество, което ще подлага на преосмисляне традиционните естетически конвенции, предлагайки нови нонкомформистки идеи и подходи към танцовото и самата изразност на пластическия език и стил. Ще бъде алтернатива на масовия вкус и на свойствения консерватизъм на съвременната българска публика, като непрекъснато провокира, създава поле за дискусии и предлага разнородни решения на традиционнните художествени дилеми. Представяйки стилово полисемантични вариации на съвременната пластика, „Арабеск“ се превръща и в транслатор на големите художествени идеи в танцовия, движенческия, физическия, контактния, импровизационния и перформативния и т.н. театър на наша почва, чрез съвместната си работа с чуждестранни партньори. Балет „Арабеск“ се превръща освен в художествено и в интелектуално поле, където да се проверят, проиграят и асимилират външните влияния и основни тенденции, да се изпита качеството, дълбочината и конкурентостта на собствено българските инвенции, търсения и проблеми и така да се изгради актуалният облик на съвременната ни танцова култура. Не на последно място да бъде механизъм за възпитаването на ново поколение публика, за изграждането на алтернативни и богати вкусове, както и за изработването на нови стратегии за общуване и достъп до танцовите произведения.