Петър Пламенов

Модерността и постмодерността разпоз­нават в танца особено широко поле за изпроб­ването, провеждането, осъществяване на онзи импулс, променил изотвътре художествената изразност – ницшеанския призив за преосмисля­не на всички ценности. Танцът, най-мимолетна­та от всички темпорални форми на изкуството, много по-мимолетна от театралното, съхране­но в думите; от музикалното, стаено в нотопи­са, е сякаш възможно най-гъвкавата и органична форма на експерименталното. Парадоксално в танца се долавя нещо пряко същностно – самото непосредствено протичене на живота. Тялото в своето движение ознаменува просветването на нещо иначе неуловимо – скрития вътрешен жи­вот. Движението ни съблазнява със своята от­кровеност, то празнува безкрайната пъстрота на съществуването, на онова неизчерпаемо об­новление, в което всяко ново поколение артисти буквално ще изобретява ново тяло, ново движе­ние, нов свят. Танцът винаги е бил последствие колкото на търсене и утвърждаване на хармония­та, толкова и на революционното преобръщане и необходимостта от нов ред. Затова съвременни­те му форми изследват многоликостта на инди­вида и максимално интензивното преживяване на света. Радостно е, че националната ни култура може да се гордее с богатото художствено на­следство на балет „Арабеск“, който вече половин век е нетипичен инструмент за упражняване на духовна свобода, за откриване на неподозирани художествени и житейски ценности.

Когато през 1967 г. е замислен и създаден балет „Арабеск“ като студио за експериментален и съ­временен танц, едва ли някой е предполагал, че този състав ще има толкова значимо културно влияние, че ще просъществува толкова дълго и че ще се пре­върне в еталон за свободно и дръзко художестве­но творчество, което ще подлага на преосмисляне традиционните естетически конвенции, предла­гайки нови нонкомформистки идеи и подходи към танцовото и самата изразност на пластическия език и стил. Ще бъде алтернатива на масовия вкус и на свойствения консерватизъм на съвременната българска публика, като непрекъснато провокира, създава поле за дискусии и предлага разнородни ре­шения на традиционнните художествени дилеми. Представяйки стилово полисемантични вариации на съвременната пластика, „Арабеск“ се превръща и в транслатор на големите художествени идеи в танцовия, движенческия, физическия, контактния, импровизационния и перформативния и т.н. те­атър на наша почва, чрез съвместната си работа с чуждестранни партньори. Балет „Арабеск“ се превръща освен в художествено и в интелектуал­но поле, където да се проверят, проиграят и аси­милират външните влияния и основни тенденции, да се изпита качеството, дълбочината и конку­рентостта на собствено българските инвенции, търсения и проблеми и така да се изгради актуал­ният облик на съвременната ни танцова култура. Не на последно място да бъде механизъм за възпи­таването на ново поколение публика, за изгражда­нето на алтернативни и богати вкусове, както и за изработването на нови стратегии за общуване и достъп до танцовите произведения.