„Аве“

„Връзки“

„Пътят към Коста дел Маресме“

Ти вече имаш няколко силни главни роли – Аве от филма „Аве“ (реж. Константин Божанов, 2011), Шели от филма „Пътят към Коста дел Маресме“ (реж. Иван Ничев, 2014), Женя от „Райската стая“ (реж. Йоост ван Хинкел, 2015), Верони­ка от „Трейнспотинг 2“ (реж. Дани Бойл, 2017). Имаш ли си любима роля от всичките, които си изиграла, някоя, която някак да отличиш от останалите?

– Ролите ми в „Райската стая“ и в „Трейнспотинг“ – за първи път съумях да харесам как се е по­лучил резултатът. Това предполагам в голяма степен идва и от режисьорите. Но чак люби­ма роля не. Всяка си има своето място за мен, всяка от тях ми е донесла по нещо. А някои от ролите са сходни помежду си, чисто като типажи.

Какво е твоето усещане за „Трейнспотинг“, как­во е нещото, което на теб веднага ти идва да кажеш, независимо от това дали си го разказ­вала вече или не. Вълнуваше ли се повече от обикновено?

– Не, винаги се вълнувам еднакво и съм еднакво притеснена. Винаги искам да дам всичко от себе си и винаги след това имам чувството, че не съм го дала. Не съм се притеснявала по­вече в „Tрейнспотинг“, дори се почувствах съвсем на място сред тези хора. Оказа се, че имаме еднакво чувство за хумор и много добре се разбираме.

Как се подготви за тази роля?

– Рядко се подготвям за роли и ако го правя е чис­то технически, например ако трябва да карам кола, да плувам и т.н. В „Трейнспотинг“ тряб­ваше да карам кола, а аз не можех, просто имам страх от коли, затова отидох месец по-рано да свиквам с шофирането на автомобил. На­право ме пуснаха в движение, с десен волан. Но извън тези технически неща не отделям мно­го време за репетиции, оставям се да реаги­рам на момента спрямо ситуацията. Ако почна много да репетирам, емоцията се изхабява и започвам да играя, а иначе реагирам. Това е важно. Подготвям се до там, че да опозная ге­роя, какъв характер има, настройвам се спо­ред настройките на персонажа, обаче само това. Страх ме е да не се получи изкуствено, а ако играеш, то става изкуствено. Това из­важда зрителя от историята.

Кажи ми повече за ролята ти в „Райската стая“.

– Филмът е много тежък. Засяга се темата за чо­вешкия трафик в Европа и героинята ми ста­ва жертва на това нещо. Лъжат я, че ще бъде модел в Амстердам, всичко изглежда много легално, избират я, дори ù казват, „Чести­то“. Тя заминава за Амстердам, обаче там я заключват, бият, упояват, изнасилват. Фил­мът е между документален и игрален, защо­то е много реалистичен, въпреки че си има и естетика, кадрите не са съвсем брутални. Изключително въздействащ филм. Тази роля я харесвам, защото филмът е на социална тема и говори много откровено за тежък и най-ве­че актуален проблем. Това, което е видимо за туристите в Амстердам, червените фене­ри, то не е най-страшното. Там има пазар за малолетни девствени момичета, често деца, които се предлагат на много богати клиенти с извратено съзнание.

В Амстердам ли снимахте филма?

– Да. Преди снимките имаше проучване. Ходихме да говорим с някои от момичетата, но беше трудно, защото те нямат доверие на нико­го и повечето от тях се дърпаха. Ходихме и по клубове, в които има секс шоу на живо. Тъй като имам такава сцена във филма, трябва­ше да си го причиня, да видя наистина такъв клуб. Това изживяване не можах да го асимили­рам до края и все още не мога. Влизаш в амфи­театрална зала, столовете са тапицирани, завесите червени. Има и барче да си вземеш нещо за пиене. Сядаш и започваш да гледаш различни шоута. Всякакви варианти ти се по­казват. Аз стоях замръзнала и не знаех какво ми се случва. Мозъкът ми блокира и трябваше да изляза скоро.

Твоята героиня е принудена да прави такова шоу. Ти как се чувстваше по време на снимките?

– След този филм като се върнах в България, бях много депресирана. Когато си на работа, адреналинът те държи мобилизиран, обаче ко­гато се върнах тук, осъзнах всъщност колко ме е афектирало всичко.