„Аве“
„Връзки“
„Пътят към Коста дел Маресме“
Ти вече имаш няколко силни главни роли – Аве от филма „Аве“ (реж. Константин Божанов, 2011), Шели от филма „Пътят към Коста дел Маресме“ (реж. Иван Ничев, 2014), Женя от „Райската стая“ (реж. Йоост ван Хинкел, 2015), Вероника от „Трейнспотинг 2“ (реж. Дани Бойл, 2017). Имаш ли си любима роля от всичките, които си изиграла, някоя, която някак да отличиш от останалите?
– Ролите ми в „Райската стая“ и в „Трейнспотинг“ – за първи път съумях да харесам как се е получил резултатът. Това предполагам в голяма степен идва и от режисьорите. Но чак любима роля не. Всяка си има своето място за мен, всяка от тях ми е донесла по нещо. А някои от ролите са сходни помежду си, чисто като типажи.
Какво е твоето усещане за „Трейнспотинг“, какво е нещото, което на теб веднага ти идва да кажеш, независимо от това дали си го разказвала вече или не. Вълнуваше ли се повече от обикновено?
– Не, винаги се вълнувам еднакво и съм еднакво притеснена. Винаги искам да дам всичко от себе си и винаги след това имам чувството, че не съм го дала. Не съм се притеснявала повече в „Tрейнспотинг“, дори се почувствах съвсем на място сред тези хора. Оказа се, че имаме еднакво чувство за хумор и много добре се разбираме.
Как се подготви за тази роля?
– Рядко се подготвям за роли и ако го правя е чисто технически, например ако трябва да карам кола, да плувам и т.н. В „Трейнспотинг“ трябваше да карам кола, а аз не можех, просто имам страх от коли, затова отидох месец по-рано да свиквам с шофирането на автомобил. Направо ме пуснаха в движение, с десен волан. Но извън тези технически неща не отделям много време за репетиции, оставям се да реагирам на момента спрямо ситуацията. Ако почна много да репетирам, емоцията се изхабява и започвам да играя, а иначе реагирам. Това е важно. Подготвям се до там, че да опозная героя, какъв характер има, настройвам се според настройките на персонажа, обаче само това. Страх ме е да не се получи изкуствено, а ако играеш, то става изкуствено. Това изважда зрителя от историята.
Кажи ми повече за ролята ти в „Райската стая“.
– Филмът е много тежък. Засяга се темата за човешкия трафик в Европа и героинята ми става жертва на това нещо. Лъжат я, че ще бъде модел в Амстердам, всичко изглежда много легално, избират я, дори ù казват, „Честито“. Тя заминава за Амстердам, обаче там я заключват, бият, упояват, изнасилват. Филмът е между документален и игрален, защото е много реалистичен, въпреки че си има и естетика, кадрите не са съвсем брутални. Изключително въздействащ филм. Тази роля я харесвам, защото филмът е на социална тема и говори много откровено за тежък и най-вече актуален проблем. Това, което е видимо за туристите в Амстердам, червените фенери, то не е най-страшното. Там има пазар за малолетни девствени момичета, често деца, които се предлагат на много богати клиенти с извратено съзнание.
В Амстердам ли снимахте филма?
– Да. Преди снимките имаше проучване. Ходихме да говорим с някои от момичетата, но беше трудно, защото те нямат доверие на никого и повечето от тях се дърпаха. Ходихме и по клубове, в които има секс шоу на живо. Тъй като имам такава сцена във филма, трябваше да си го причиня, да видя наистина такъв клуб. Това изживяване не можах да го асимилирам до края и все още не мога. Влизаш в амфитеатрална зала, столовете са тапицирани, завесите червени. Има и барче да си вземеш нещо за пиене. Сядаш и започваш да гледаш различни шоута. Всякакви варианти ти се показват. Аз стоях замръзнала и не знаех какво ми се случва. Мозъкът ми блокира и трябваше да изляза скоро.
Твоята героиня е принудена да прави такова шоу. Ти как се чувстваше по време на снимките?
– След този филм като се върнах в България, бях много депресирана. Когато си на работа, адреналинът те държи мобилизиран, обаче когато се върнах тук, осъзнах всъщност колко ме е афектирало всичко.