Автор: Цветан Цветанов

Али Фарка Туре и неговата 1968, преведена на езика на шестте струни

Цветан Цветанов е водещ на вечерното предаване за култура „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, създател на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ и на 24-часовия музикален канал „Пънк Джаз“ по Радио Бинар. Занимава се с журналистика в областта на авангардния джаз, примитивния рокендрол, съвременната музика, литературата и киното. Сезонен работник е на „София филм фест“. Носител на наградите „Сирак Скитник“ и „Златен будилник“ на БНР.

Макар да се споменава в не един и два биографични текста, посветени на краля на блуса от поречието на река Нигер, фактът, че първото излизане на Али Фарка Туре от Африка е именно през 1968 г., за да свири на Младежкия фестивал в София, си остава сякаш недооценен и недоосмислен. Но нека започнем историята със собствените му думи. Интервюто е правено за БНР през лятото на 2005, по-малко от година преди двукратният носител на „Грами“, градоначалникът на Ниафунке, раздаващ собствените си пари за подобряване на инфраструктурата на градчето, земеделецът, 10-ият син на майка си (единственият, който преживява детството), 76- ият от 100-те най-велики китаристи в света (според класацията на Rolling Stone) да си отиде от този свят:

„Благодаря много (като един истински благородник, всички свои отговори Али Фарка Туре започваше с „благодаря“ – б.а.)… Знаеш ли, през 1968 г. бях поканен като част от „Регионалната група на Мопти“ да представлявам Мали в почетно представяне на Международния младежки фестивал в София. Свирех на традиционна китара, на еднострунна цигулка (njarka – б.а.) и на една флейта от бамбук. И тъй като имах желание да имам китара, обаче парите, които имах не ми позволяваха да си купя, нашият ръководител ми даде сумата, която не ми достигаше до 40 лв. И така за 42 лв. купих първата си китара, на 28 април 1968 г. в София.“…

Али Фарка Туре подчертава символността на този момент – преминаването от една струна на шест. „Това беше превод на китара“ – уточнява в същото интервю. Китарата е казанлъшка „Кремона“ – от модела с двете резонаторни дупки, който може да бъде открит (в не особено добро състояние в наши дни, поради натрупването на десетилетията) във всяко второ провинциално пост-социалистическо домакинство и който не се произвежда от началото на 70-те. Трима души събират пари, за да закупи Али тъй мечтания инструмент – той, младежкият инспектор на групата и (също много интересен и недовидян от широката общественост факт!) Джелимади Тункара – не по-малко знаков в световен мащаб китарист от Западна Африка, свирил и записвал с легендарната Super Rail Band Orchestre Du Buffet Hôtel De La Gare De Bamako (където през годините участват още Салиф Кейта, Мори Канте и Шейх Тидиан Сек), с Бела Флек, с Елиадес Очоа… – т.е. друг титан на блуса от Мали, който пристига през 68-а в София като солист на фолклорната група от Мопти.

„Много научих с тази китара – усвоих я по моя собствен начин, който продължих да измислям – продължава разказа си Али Фарка. И разказва следния анекдот – „Една нощ в хотела ни в София имаше един унгарски оркестър, с който свирихме. Унгарците много харесаха как звучим и те говориха с един големец, който беше там; та… искали да ме продадат, без аз да знам, на унгарския оркестър“.