Автор: Цветан Цветанов

Али Фарка Туре и неговата 1968, преведена на езика на шестте струни

Цветан Цветанов е водещ на вечер­ното предаване за култура „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, създател на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ и на 24-часовия музикален канал „Пънк Джаз“ по Радио Бинар. За­нимава се с журналистика в областта на авангардния джаз, примитивния рокендрол, съвременната музика, лите­ратурата и киното. Сезонен работник е на „София филм фест“. Носител на наградите „Сирак Скитник“ и „Златен будилник“ на БНР.

Макар да се споменава в не един и два биогра­фични текста, посветени на краля на блуса от поречието на река Нигер, фактът, че първото излизане на Али Фарка Туре от Африка е именно през 1968 г., за да свири на Младежкия фестивал в София, си остава сякаш недооценен и недоос­мислен. Но нека започнем историята със собст­вените му думи. Интервюто е правено за БНР през лятото на 2005, по-малко от година преди двукратният носител на „Грами“, градоначални­кът на Ниафунке, раздаващ собствените си пари за подобряване на инфраструктурата на градче­то, земеделецът, 10-ият син на майка си (един­ственият, който преживява детството), 76- ият от 100-те най-велики китаристи в света (според класацията на Rolling Stone) да си отиде от този свят:

„Благодаря много (като един истински благород­ник, всички свои отгово­ри Али Фарка Туре започ­ваше с „благодаря“ – б.а.)… Знаеш ли, през 1968 г. бях поканен като част от „Ре­гионалната група на Моп­ти“ да представлявам Мали в почетно представяне на Международния младежки фестивал в София. Свирех на традиционна китара, на еднострунна цигулка (njarka – б.а.) и на една флейта от бамбук. И тъй като имах же­лание да имам китара, оба­че парите, които имах не ми позволяваха да си купя, на­шият ръководител ми даде сумата, която не ми достига­ше до 40 лв. И така за 42 лв. купих първата си китара, на 28 април 1968 г. в София.“…

Али Фарка Туре подчертава символността на този мо­мент – преминаването от една струна на шест. „Това беше превод на китара“ – уточнява в същото интер­вю. Китарата е казанлъш­ка „Кремона“ – от модела с двете резонаторни дупки, който може да бъде открит (в не особено добро със­тояние в наши дни, поради натрупването на десети­летията) във всяко второ провинциално пост-социа­листическо домакинство и който не се произвежда от началото на 70-те. Трима души събират пари, за да закупи Али тъй мечтания инструмент – той, младеж­кият инспектор на групата и (също много интересен и недовидян от широката об­щественост факт!) Джели­мади Тункара – не по-малко знаков в световен мащаб китарист от Западна Аф­рика, свирил и записвал с ле­гендарната Super Rail Band Orchestre Du Buffet Hôtel De La Gare De Bamako (където през годините участват още Салиф Кейта, Мори Канте и Шейх Тидиан Сек), с Бела Флек, с Елиадес Очоа… – т.е. друг титан на блуса от Мали, който пристига през 68-а в София като со­лист на фолклорната група от Мопти.

„Много научих с тази китара – усвоих я по моя собствен начин, който продължих да измислям – продължава раз­каза си Али Фарка. И разказ­ва следния анекдот – „Една нощ в хотела ни в София имаше един унгарски ор­кестър, с който свирихме. Унгарците много харесаха как звучим и те говориха с един големец, който беше там; та… искали да ме прода­дат, без аз да знам, на унгар­ския оркестър“.

Архив на World Circuit

Архив на World Circuit

Архив на World Circuit