Автор: Александър Секулов
Не си безлюден остров ти, ако не палиш нощем фара и варварите с бесни кораби не влизат
в просторните пристанища, които построи със толкова фантазия, усърдие и памет;
не си безлюден остров ти, ако решиш да си спестиш огромните и съкрушителните загуби, които
бъдещето носи наред със търговията и любовта;
не си безлюден остров ти, ако не вярваш, че някой може да те носи във очите си, да те разтваря
в утрините на света, сред чудото на равномерно дишане;
не си безлюден остров ти, ако се съмняваш в империята, във умението да живее единствено
сред красотата, но неизменно вън от редовете на историята, подобно теб самия;
не си безлюден остров ти, ако оставиш дворците, пълни със пауни, да се рушат от погледи
презрителни, да ги превзема суетната природа без всякакво съмнение, да ги превръща
в наноси и почва, която се затваря – гривеста вълна – над всички нас;
не си безлюден остров ти, ако прогониш с вежлива настойчивост, но със сдържано презрение
поетите, които те възпяваха такъв, какъвто можеше да станеш, но повече възпяваха
прекрасния, брутален отказ да завоюваш провинциалните утопии;
не си безлюден остров ти, дори да хвърлиш одежди, накити, балсами, млякото, меда
и гребените от седеф, и раковините, препълнени с ухания, да замениш хитона и хламидата
с коприва, копър, бъз и лозови листа, с коси във тръни и отровни билки;
не си безлюден остров ти, ако прогониш животните, елените, бизоните и всички мравки,
бръмбари, светулки, рибите, делфините и китовете, октоподите, медузите със виолетови
предчувствия;
не си безлюден остров ти, ако се скараш и напуснеш боговете, суетната им дързост да говорят
езика ти, да идват прелъстително в съня ти, в съня на дългата цивилизация;
не си безлюден остров ти, ако се обърнеш към звездите с язвителни проклятия и орбитите
нови начертаеш по пътища, несходни помежду им;
дори тогава островът не е безлюден, а твърдо, твърде обитаван от човек и носи име, яростното
твое име.
