Автор: Александър Секулов

Не си безлюден остров ти, ако не палиш нощем фара и варварите с бесни кораби не влизат

в просторните пристанища, които построи със толкова фантазия, усърдие и памет;

не си безлюден остров ти, ако решиш да си спестиш огромните и съкрушителните загуби, които

бъдещето носи наред със търговията и любовта;

не си безлюден остров ти, ако не вярваш, че някой може да те носи във очите си, да те разтваря

в утрините на света, сред чудото на равномерно дишане;

не си безлюден остров ти, ако се съмняваш в империята, във умението да живее единствено

сред красотата, но неизменно вън от редовете на историята, подобно теб самия;

не си безлюден остров ти, ако оставиш дворците, пълни със пауни, да се рушат от погледи

презрителни, да ги превзема суетната природа без всякакво съмнение, да ги превръща

в наноси и почва, която се затваря – гривеста вълна – над всички нас;

не си безлюден остров ти, ако прогониш с вежлива настойчивост, но със сдържано презрение

поетите, които те възпяваха такъв, какъвто можеше да станеш, но повече възпяваха

прекрасния, брутален отказ да завоюваш провинциалните утопии;

не си безлюден остров ти, дори да хвърлиш одежди, накити, балсами, млякото, меда

и гребените от седеф, и раковините, препълнени с ухания, да замениш хитона и хламидата

с коприва, копър, бъз и лозови листа, с коси във тръни и отровни билки;

не си безлюден остров ти, ако прогониш животните, елените, бизоните и всички мравки,

бръмбари, светулки, рибите, делфините и китовете, октоподите, медузите със виолетови

предчувствия;

не си безлюден остров ти, ако се скараш и напуснеш боговете, суетната им дързост да говорят

езика ти, да идват прелъстително в съня ти, в съня на дългата цивилизация;

не си безлюден остров ти, ако се обърнеш към звездите с язвителни проклятия и орбитите

нови начертаеш по пътища, несходни помежду им;

дори тогава островът не е безлюден, а твърдо, твърде обитаван от човек и носи име, яростното

твое име.