но попаднах на „История любовная“, прочетох я с изумление и възторг и без да се замислям, без да се готвя, реших да направя филм. При Дос­тоевски дълго се готвих, няколко години, дори записах Висшите режисьорски курсове, за да имам право да снимам такъв филм.

Вашата техника е много интересна, но е и много тру­доемка. Колко време ви отне да направите на­пример „Моя любов“?

– „Моя любов“ е филм от 26 минути. Правихме го три години и половина. Започнах да го правя сам, но после разбрах, че няма да се справя и поканих млади художници от различни градове. Изкараха при мен кратък курс по анимация и после стана­ха мои партньори и сътрудници. С тяхна помощ се справих почти за четири години. Искаше ми се да стане по-бързо, но анимацията по прин­цип е бавна работа.

Как точно протича процесът на нанасяне на мазки­те? Ако движението ви е неточно, може ли да го преправите?

– Живописната техника в анимацията не е много популярна… И е много трудна, защото всеки нов кадър трябва да се рисува непосредствено пред камерата и почти е невъзможно да използваш (аз поне не използвам) предварително подготвени ефекти, да кажем, на графична анимация. Импро­визира се директно пред камерата. Тук същест­вува риск, че можеш да не изпипаш в цялата му сложност изображението, което се намира на стъклото. Прави се само за един кадър, после го изтривам и на негово място правя ново изо­бражение… Понякога напълно изменям целия ка­дър, понякога само част от него. При портрети или фигури няма защо да се променя всичко. Но всеки път изтриваш и унищожаваш предишна­та рисунка и на нейно място рисуваш нова. Това има своята сложност и преимущество, но носи и доза риск, защото някъде може неправилно да прецениш, неправилно да нарисуваш следва­щата фаза, това да разстрои работата и при монтажа да имаш проблеми. Тогава трябва да преснимаш, да преправиш изображението, за да запазиш пластиката и органичността на дви­жението. В това се състои и недостатъка на тази техника – предварително да предвидиш и забележиш някаква грешка е много трудно. Сега стана малко по-лесно с компютрите и много ху­дожници започнаха да ги използват.

Но вие все пак обичате филмовата лента.

– Да, като почнем от „Крава“, всичките ми филми, включително „Старецът и морето“, са засне­ти на кинолента. Първият ми цифров филм е „Моя любов“, направен преди десет години. За мен тогава това беше рубежът с новата тех­нология, новите носители, минахме от лента на дигитален апарат и компютър. Имаше пре­имущества и минуси. Сега можеш да изчислиш, да подготвиш бъдещите си импровизации на работната маса. Компютърът непрестанно контролира и ти разбираш на какъв стадий се намира работата ти. Можеш да поправиш, да измениш някоя сцена в движение. В този сми­съл компютърът помага. Но не прави процеса по-бърз, обратно – забавя го. Уж цифровите технологии са измислени, за да направят жи­вота по-лек, но за художника в много отноше­ния стана по-сложно, защото всичко става по-бавно. Започна да се разделя на много етапи, каквито нямаше при работата с кинолента. При предишния начин имаше повече смелост, лекота, свежест, риск.

Майсторството ви е изумително. Публиката е хипно­тизирана от вихрената лекота на метаморфози­те, но специалистите се питат дали все пак по­някога не използвате ротоскопска техника?

– В „Старецът и морето“ и „Моя любов“ действи­телно съм ползвал ротоскопска техника, даже е повече от рисуваната анимация, най-вече в „Старецът и морето“. Но първите ми филми са създадени без „подкрепата“ на видео или ки­ноизображение, заснето по-рано. На мен всъщ­ност ми е по-интересно да създавам досто­верен, почти документален образ, отколкото просто да го изкопирам от видео или кинообраз.

Просто е невероятно, че всичко това идва от емоцио­налната ви памет, от въображението ви.

– В първите ми филми – да. Старая се да използвам помощта на живи актьори или модели, както ги наричат, само при нужда, в най-трудните епи­зоди, където е важна тънката актьорска игра или някой важен жест, който ми е трудно да измисля. Или пластиката, която е по-лесно да вземеш от живота.

В почти всичките ви филми сте привлечен от руска­та душевност, давате материя на руската душа в цялото ù величие и страдание. Спонтанно ли става или го чувствате като някаква мисия?

– Не зная как да обясня „руската душа“… Моята цел е да създам емоционално напрежение на екрана, да създам условия за това душата на зрителя, не просто зрението му, да се раздвижи отвътре. Да изпита емоция. Искам да разбудя зрителя. Иска ми се да предизвикам катарзис в душата му. Стоенето пред екрана да не е просто удо­волствие, а съзерцание. Бих искал да увлека зри­теля и да предизвикам неговото лично участие в историята.