„Крава“

Бях по-малко известен в Русия, с мен не се съобразяваха особено, ако говорим за чиновниците, от които зависят удобства­та и условията на труд… След „Оскар“-а това се промени. Естествено, веднага се появи „на­деждна“ помощ. Губернаторът и хората около него започнаха активно да се интересуват от моята работа. Дотогава никак не се вълнува­ха от моите проекти… Аз, разбира се, вече имах определена репутация на художник и се появиха поръчкови проекти, комерсиални. Така се случ­ва – когато авторът направи личен пробив на­вън, той става интересен за производители­те, които искат да използват таланта му за свои цели. Станах търсен, към мен започнаха да се обръщат по-често с такива поръчки, но аз, естествено, не поемах всичко, започнах да подбирам и да правя това, което ми е интерес­но. Старая се да правя такива проекти, които и на мен да доставят удоволствие и да дават възможност да внеса някаква поезия дори в ко­мерсиалните проекти като реклами, поръчки, тематични работи.

Като „Жар птица“, последния 3-минутен филм от ретроспективата ви във Варна.

– Да, това, което направихме за Параолимпийските игри в Сочи 2014, беше важен и престижен про­ект. Правих го с удоволствие. Не беше лесно, но ми беше интересно и според мен се получи добре. В този смисъл изменението се забеляз­ва. Може би без „Оскар“-а щеше да ми е много по-трудно да намеря продуценти и партньори за такива проекти. Но що се отнася до твор­чеството, „Оскар“-ът нищо не добави. Худож­никът си остава същият. Не става по-та­лантлив. Просто има възможност да започне и да осъществи нов проект много по-спокойно и в по-добри условия.

Вдъхновението ви досега е идвало от големи руски, но и чужди автори, всеки със свой свят и стил: Андрей Платонов („Крава“), Пушкин („Ру­салка“), Достоевски („Сънят на смешния чо­век“), Хемингуей („Старецът и морето“), Иван Сергеевич Шмельов („Моя любов“). На какъв принцип избирате литературната основа за екранизация?

– Въпросът с избора не е никак прост… Трудно е да се каже кой кого избира – аз избирам, но и мате­риалът ме избира, в зависимост от душевното и емоционалното ми състояние… Както стана с Шмельов – почти не познавах този писател,

„Старецът и морето“

„Моя любов“