Смята, че плътното единение на фона и персона­жа не може да се получи по друг начин и от това възниква красотата и неповторимостта на жи­вописното изображение. Анимацията на целуло­идна плака или в обемен декор не може да даде тази органичност на изображението. За създаването на един кадър са му нужни няколко часа, понякога цял ден, като рисуването и снимането стават практически симултанно… Живописната факту­ра е подходяща за създаване на бързи и резки дви­жения, на бързи панорами, и тогава не трябва да се изобразяват дреболии и детайли, „не е нужно да се рисуват очички и копченца, а е достатъчно да се направят изразителни мазки, които създават динамично движение“. Когато се създават бързо и „практически несъзнателно“ от художника, тези кадри носят в себе си особена сила и „живописна експресивност“. Но когато се правят портрети, трябва да си много скрупульозен, дълго и бавно да изпипваш детайлите. Тогава режисьорът кани някой познат, прави множество етюди, скици и рисунки, снимки и видео, като по-късно този ма­териал много му помага да запази характера на героя. Избира хора, които добре познава и обича – прототип на Сантяго от „Старецът и морето“ например е неговият тъст… А скици по повест­та е правил още когато е бил на 23 години. Спо­ред канадските му продуценти той е направил 29 000+ отделни кадъра – това дава представа за монументалното усилие при този тип анимация. Разполагал е, разбира се, с може би най-прецизна­та компютъризирана установка, правена няко­га. В този филм режисьорът по някакъв начин се идентифицира с героя си: „И аз се борех филмът ми да стане силен, мощен и красив като рибата“ – ще признае той. На церемонията за „Оскар“-ите Александър Петров е крайно лаконичен, само 19 думи: „Съжалявам… Не говоря английски. Много съм горд, много щастлив. Благодаря на членовете на академията за избора. Спасибо большое. Досви­дания.“ Останалото виртуозно внушава анима­цията му, която по особено одухотворен начин оживява не само хората, животните, пейзажите и природните състояния, но и вътрешния свят на човека с мечтите, страховете, бълнуванията и най-фините му трепети. Филмите на Алексан­дър Петров освен че носят уникална сетивна на­слада, доказват, че за духа и въображението няма предел. Но езикът е крайно недостатъчен. Тези филми просто трябва да се видят.

„Моя любов“