– Да, но се считат за турско влияние, привнесени са от ориенталската музика…
Очевидно, на даровития композитор му беше неловко. Никой не смееше да възрази…
Нешка реши:
– Добре, ще сменим гласа!
„Беленото яйце” въздъхна доволно:
– Да, без гласа музиката е много добра!
– Не! – рече Нешка. – Пак ще има глас. Само че Сузана Ерова ще варира джазови импровизации. Надявам се, че нямате възражения срещу джаза?!
Нямаха. Тогава…
Йълдъз записа наново своята партия с джазови вариации върху оркестровата подложка.
Дойде ред на 13-ия конгрес. Репетирахме на сцената на НДК. След нашия номер сума ти народ се извървя да ни поздравява – колко свежо било, колко различно от трафаретните концертни щампи. Ала дотърча някакъв човечец и съобщи, че нашият танц отпада от програмата. Нямало било време… Дълъг ставал концертът…
Нешка се хвърли да воюва, търсеше обяснение, настояваше да се срещне с високо поставени лица…
Режисьорът на концертната програма бе мой познат. Каза ми се:
– Майна, вие акъл имате ли? Туркиня да пее на тези, които ги покръстват?!
Нашият танц не бе показан…
Аз поканих Йълдъз не само да пее, но и да играе в „АкаТаМуС”. Това никой не бе в състояние да ми забрани по време на снимки.
Тя толкова свободно импровизира музикалното си изпълнение по време на снимките, че аз с чиста съвест я изписах наред с останалите композитори. Е, не като Йълдъз… В надписите тя се води Сузана Ерова. С истинското й име я вписах едва след 1989 година в imbd.com
Откъс „Йълдъз – джаз импровизации”. В откъса: Ен Ен – Ивайло Христов, Агнеса – Лили Игнатова, другарката Капудалиева – Иглика Трифонова, Страхил Цветков – Филип Трифонов, Светка – Радосвета Василева, Кристи – Мария Статулова, Мая – Таня Шахова, Кармина Бурана – Мартина Вачкова, Асен Делон – Илиан Балинов, момиче с плакат – Елица Дюлгерова; бивши „акатамовци” – Марио Кръстев, Иван Черкелов, Майски Желязков; танцуват Здравка Чонкова, Поли Кръстева, Светла Чобанова, Вики Димитрова, Мария Минчева, Краси Божилова, Тереза Карнич, Роз-Мари де Мео. Музика – Дарин Бърнев. Йълдъз Ибрахимова пее, Теодоси Спасов свири (те са в кадър.) Хореография – Нешка Робева и Роз-Мари де Мео. Стихове – Миряна Башева.
Понеже заговорихме за надписи, се сещам за още една намеса в титрите. Когато през 1988 година благоволиха да пуснат телевизионния сериал „Мера според мера”, „Беленото яйце” бе станал телевизионен началник. Той заяви, че сериалът ще бъде излъчен, само че прочитал в крайните надписи сред консултантите името на един човек, който не съществувал.
– Там пише „консултант по турски език Юнал Лютвиев”. Доколкото знам, човек с такова име вече няма!
Кая се! Изрязахме от финалните титри името на Юнал и залепихме „Юли Хаджиев”…
Към внуците: Не знам дали ще съм на белия свят, ако и когато дойде ред да се реставрира телевизионния сериал. Моля ви, поправете този грях на дядо си – сменете Юли Хаджиев с Юнал Лютви. Така се казва сега този човек. А също така в реставрираното копие на „АкаТаМуС” впишете вместо Сузана Ерова Йълдъз Ибрахимова!
Художниците
Кой ли само не участваше в създаването на „АкаТаМуС”: Теди Москов, Сашо Морфов, кукловоди, акробати-шампиони, гимнастичките на Нешка, пантомимния театър на моя приятел Милчо Милчев…
Но ми се ще да говоря за художниците. Художници на филма бяха Красимир Вълканов и Георги Попов.
Ние буквално извадихме от руините бившата Захарна фабрика. В едно празно хале на втория етаж създадохме залата на „АкаТаМуС”. Харесваше ми фактурата на занемарения цех, дървените конструкции под прашната поточна линия, олющените стени. Е, един художник-изпълнител с амбиции без покритие се престара на своя глава да обнови обстановката и наплеска с вар една от стените. Гневът ми се стовари отгоре му заслужено, ала напразно. Връщане към старата изразителна фактура нямаше. Тази тяга към лустрото, пуста да остане!
Краси и Попето закачиха в халето огромни паяжини, плетеници от въжета, по които танцьорите лазеха; построиха пирамида от греди, в която вградихме Агнеса…
Цялата фасада отвън бе покрита с огромно пано с надписи „АкаТаМуС” и “AkaDaMuS”…
За да се стигне до втория етаж, на който бе халето, ние построихме истинска желязна стълба с междинна площадка.
На външната стълба с оператора Пламен Сомов и втория оператор Форко
Като привършихме снимките, ни хвана жал, че обновената сграда отново ще запустее и ще се руши. Обзе ни страстта да я превърнем в изложбена площ, в място за културни прояви. Тръгнахме по инстанциите с това предложение, писахме проекти… Без резултат.
Осем години по-късно бях в Солун на фестивал. Заведоха ни в техен културен център в покрайнините. Онемях. Сградата бе двойник на нашата Захарна фабрика. Очевидно един и същ архитект ги бе строил по едно също време. В гръцката фабрика бяха разположили изложбени зали, кинопрожекционен салон, сцена за театрални представления… Нашата мечта бяха осъществили гърците. Ще си спестя морализаторския коментар, защото не ги разпитах с какви пари и с чия помощ са го сторили. Но тема за размисъл ще задам – личната, частната инициатива.
Художник на костюмите бе Боряна Семерджиева – Боби. Нейните помощници (с тези на Краси и Попето) бяха десет (10!) на брой.
В двора на Киноцентъра имаше една дъсчена барака с десетина стаи. Дадоха ни я за ателие на художниците. Те организираха вътре работилници за чудо и приказ. Обичах да ги гледам как плетат въжената мрежа за декора, как шият късче по късче уникални костюми. Казвам „уникални” и настоявам. Една с една одежди не се повтаряха – различни наплетени орнаменти, различни съчетания на цветови части. Над петдесетина (ако не и повече!) индивидуални комплекта. Имаше реплики към фолклорните носии, но само загатвания, не буквална имитация. Добавете и мрежите на главите, ръкавиците – лапи, чудовищата – октоподи, змейове… Очовечихме топките и бухалките в буквалния смисъл, присадиха им очета, крачета и ръчички. Теди Москов се постара.
Защо преразказвам тези неща, щом като могат да се видят? Защото могат да се видят само във филма. След свършване на снимките, ги струпаха на клада в задния двор на Киноцентъра и ги изгориха. Нямали складово място… Нямали били право да ги подаряват без документ. Нямало как да ги осчетоводят.
Както се казва в „АкаТаМуС”:
„Счетоводната отчетност е в основата на всяко изкуство!”
И досега ме боли, като си спомня.
Откъс „При злите сили”. В откъса: Ен Ен – Ивайло Христов, Агнеса – Лили Игнатова; акатамовци – Иван Черкелов, Стефан Иванов, Милена Андонова; гимнастички, акробати, мимове, кукловоди. Музика – Пламен Джуров