Решетка, райе, въздух и светлина.

Гридът на Мар­тин, който тя от­крива още в Ню Йорк, е забележителен със своята простота и невероятно въз­действие. Рисувай­ки хоризонтални и вертикални линии, затварящи помежду си еднакви квадра­ти и правоъгълни­ци, тя не препречва пространството, а точно обратното – създава въздух и не­обикновено усеща­не за свобода. Някои от историците на Мартин, опитващи се да открият хо­мосексуалността ù в платната, интер­претират решет­ката като израз на потиснатото желание. Има нещо особено хипно­тично в простотата на линиите и формите и по­стоянното повторение. А чрез бледите сиви цве­тове успява да овладее напълно светлината.

След пре­местването си в пустинята на Ню Мексико, Мартин изоставя дори вер­тикалните линии. В платната ù из­никват и се реду­ват хоризонтални райета в деликат­ни, едва доловими, цветове. Наред с акрила започва да използва и акварел, който допълнител­но придава леко­та на работите ù. Мартин е обсебена от хоризонтална­та линия, в нея тя вижда именно оно­ва спокойствие и усещане за безкрай­ност, които така неуморно търси.

В съчинението си „Необремене­ният разум“ пише:

When I draw horizontals

you see this big plane and you have certain feelings like

you’re expаnding over the plane.

Мартин не спира да се развива до края на живо­та си. В последните години дори твърдо устано­вената решетка и правите линии започват малко по малко да изчезват. Отново се появяват форми – триъгълници, квадрати и трапецовидни очерта­ния, вече плътно запълнени с черно.

ФИЛОСОФИЯТА НА АГНЕС МАРТИН

Основно влияние в работата на Мартин има дзен будизмът, който през 50-те години е цен­трален като възглед за света и за редица други художници. Сред тях може би най-известен е при­мерът на Джон Кейдж. Мартин учи в Колумбийския университет през 1951–1952 г., когато там започ­ва да преподава и известният дзен-учител Дайсе­цу Тейтаро Судзуки. Предполага се, че тя е ходила на пуб­личните му лекции, които са привличали огромни тълпи от студенти и интелектуалци. За разлика от Кейдж, Мартин никога не реферира ди­ректно към дзен-будизма като философия, но той силно присъства като идеология и естетика в кар­тините ù и още по-силно в есетата и писмата ù.

Мартин вярва в красотата, вдъхновението, спокойствието и преди всичко в свободата. Праз­нотата, изникваща от правите линии в картини­те ù, цели именно свобода и простор. Тя казва: „Тези картини са за свободата от грижите на света“. Именно празнотата и простотата на картините ù предлага бягство и спокойствие, за да може чо­век да освободи съзнанието си и да постигне мир.

Inspiration is there all the time

for everyone whose mind is not clouded over with thought

whether they realize it or not.

*

Of course we know that an untroubled state of mind

cannot last so we say that inspiration comes and goes

but really it is there all the time waiting to us to be

untroubled again. […]