ОТШЕЛНИЧЕСТВОТО В ПУСТИНЯТА

След година и половина се установява в Таос, Ню Мексико. Историята за началото на отшел­ническия ù живот звучи почти като измислена приказка. Когато пристига в Ню Мексико, спира на бензиностанция да зареди и пита собственика дали не знае някой да дава терен наблизо. По слу­чайност той и жена му отдават под наем самот­но местенце на 20 мили от най-близката магис­трала. Тя веднага го наема и в следващите години се залавя сама да си построи къща и място за ра­бота. Собственоръчно изгражда дома и ателието си, без ток, вода и телефон. Минават четири години пре­ди да започне отно­во да рисува. Живее истински аскети­чен живот, в кой­то разчита само и единствено на себе си и собствените си ръце.

Мартин никога не цели да привлича вниманието върху себе си, опитва се да страни от суе­тата и от света, но въпреки усили­ята си става дори по-известна в арт средите в Ню Йорк като художничката, усамотила се в пустинята. Без съмнение има различни причини за отшелни­чеството на Мартин, но може би преди всичко е търсенето на свобода. В известния си текст „Необремененият разум“ (The Untroubled Mind, 1972) тя казва: „Самотата и свободата са едно и също“.

През годините Мартин не спира да рисува, и макар от разстояние, поддържа кариерата си бла­годарение на своя приятел и галерист Арн Глимчър. Твърдо убедена е в себе си и абсолютно безком­промисна в разбиранията и работата си. Прави изложби, но с кураторите комуникира само чрез писма, рядко напуска дома си и не ходи на открива­ния. Затваря се все повече и отказва да присъст­ва в обществото с личността и живота си, малко говори за себе си. През 80-те години дори отказва ретроспективна изложба в музея Уитни, защото от там настояват за издаването на ка­талог с текстове за работата ù.

Мартин е прину­дена да напусне уеди­нения си дом заради спор със собствени­ците, но остава в Ню Мексико. През 1992 г. постъпва в старче­ски дом в Таос, където прекарва остатъка от живота си. Има излъскано бяло BMW, може би най-скъпата ù покупка изобщо, с което всеки ден ходи в ателието. Рисува неуморно почти до смъртта си. Умира през 2014 г. и последното ù желание е да бъде погребана в двора на музея „Харууд“ в Таос, къ­дето дарява свои картини и който днес се счита за нейн институцио­нален дом. Властите не разрешават, но както биографката ù Олия Лайнг твърди, група нейни близки се промъква през нощ— та. Пълнолуние е. И заравят праха ù под едно кайсиево дърво.

В ясен ден, 1973

Без название, 1977

Фиеста, 1985