ОТШЕЛНИЧЕСТВОТО В ПУСТИНЯТА
След година и половина се установява в Таос, Ню Мексико. Историята за началото на отшелническия ù живот звучи почти като измислена приказка. Когато пристига в Ню Мексико, спира на бензиностанция да зареди и пита собственика дали не знае някой да дава терен наблизо. По случайност той и жена му отдават под наем самотно местенце на 20 мили от най-близката магистрала. Тя веднага го наема и в следващите години се залавя сама да си построи къща и място за работа. Собственоръчно изгражда дома и ателието си, без ток, вода и телефон. Минават четири години преди да започне отново да рисува. Живее истински аскетичен живот, в който разчита само и единствено на себе си и собствените си ръце.
Мартин никога не цели да привлича вниманието върху себе си, опитва се да страни от суетата и от света, но въпреки усилията си става дори по-известна в арт средите в Ню Йорк като художничката, усамотила се в пустинята. Без съмнение има различни причини за отшелничеството на Мартин, но може би преди всичко е търсенето на свобода. В известния си текст „Необремененият разум“ (The Untroubled Mind, 1972) тя казва: „Самотата и свободата са едно и също“.
През годините Мартин не спира да рисува, и макар от разстояние, поддържа кариерата си благодарение на своя приятел и галерист Арн Глимчър. Твърдо убедена е в себе си и абсолютно безкомпромисна в разбиранията и работата си. Прави изложби, но с кураторите комуникира само чрез писма, рядко напуска дома си и не ходи на откривания. Затваря се все повече и отказва да присъства в обществото с личността и живота си, малко говори за себе си. През 80-те години дори отказва ретроспективна изложба в музея Уитни, защото от там настояват за издаването на каталог с текстове за работата ù.
Мартин е принудена да напусне уединения си дом заради спор със собствениците, но остава в Ню Мексико. През 1992 г. постъпва в старчески дом в Таос, където прекарва остатъка от живота си. Има излъскано бяло BMW, може би най-скъпата ù покупка изобщо, с което всеки ден ходи в ателието. Рисува неуморно почти до смъртта си. Умира през 2014 г. и последното ù желание е да бъде погребана в двора на музея „Харууд“ в Таос, където дарява свои картини и който днес се счита за нейн институционален дом. Властите не разрешават, но както биографката ù Олия Лайнг твърди, група нейни близки се промъква през нощ— та. Пълнолуние е. И заравят праха ù под едно кайсиево дърво.
В ясен ден, 1973
Без название, 1977
Фиеста, 1985