ОТКРИВАНЕТО НА ГРИДА*
*от англ. grid: решетка, мрежа
Ню Йорк и животът в Манхатън помагат на Мартин да открие новата посока в творчеството си, която ще се окаже и най-значимата до края на живота ù. Още в началото на 60-те преминава от биоморфните абстрактни форми към все по-изчистени и геометрични композиции с перфектно изрисувани решетки. Мартин е перфекционистка до маниакалност – когато не е доволна от определена работа или когато сбърка в рисуването на гридовете и райетата, тя раздира или изгаря платната. Това е и причината днес да са запазени съвсем малко от ранните ù картини, което пък от своя страна неизменно създава усещането за една неизменна зрялост и завършеност на цялостното ù творчество.
Макар и „началото на грида“ да е още в зората на 60-те години, самата Мартин определя за отправна точка картината „Дървото“ от 1965 г., може би защото там най-сетне постига онази чистота, която търси. В годините преди да напусне Ню Йорк, тя неизменно рисува перфектните си решетки в различни размери, почти без цветове, предимно в сивата гама. Макар и работата ù да се доближава до геометричното синтезиране и вглъбяване в простите форми, типични за все по-популярния в Ню Йорк минимализъм, Мартин отнася работата си по-скоро към контекста на абстрактния експресионизъм, заради силната емоционалност и чувственост, които влага в нея.
Скоро животът на Агнес Мартин прави рязък завой и тя завинаги напуска Ню Йорк. През лятото на 1967 г. само за няколко месеца се струпват редица големи събития в живота ù. Трябва да напусне ателието си, защото сградата ще бъде разрушена. Разделя се с приятелката си Криса. Художникът и неин близък приятел Ад Райнхард умира. В същото време получава голяма парична награда, която ù стига точно, за да си купи каравана. Следват година и половина, в които никой не знае къде е. Най-вероятно обикаля в новия си дом на колела из САЩ и Канада.
Мартин е диагностицирана с шизофрения още в ранната си младост. Чува гласове и има халюцинации. Докато е в Ню Йорк, има няколко кататонични пристъпа и срив, при който я намират бродеща из града, без да е сигурна коя е и къде е. Неизменно я следват нейните гласове. Може би всъщност намира в геометричната перфектност и подреденост спокойствието, от което така има нужда.
Дърво I, МоМА, Ню Йорк
Малката сестра, 1962
Бяло цвете, 1960