За АГНЕС МАРТИН – и свободата на необременения разум

След като се изнася от дома си, живее в Ню Мекси­ко, където учи за учителка, пътува и има най-раз­лични професии. За кратко в началото на 30-те пребивава в Лос Анджелис и работи като шофьор на превърналия се впоследствие в легенда холи­вудски режисьор Джон Хюстън, чиято шофьорска книжка била отнета по това време.

През 1941 се записва да учи изкуство в Колум­бийския университет, минават години, в които пътува между Ню Йорк и Ню Мексико и в крайна сметка истинският ù живот като художничка за­почва през 1957, когато е вече на 45 години. Тогава Мартин все още прави „биоморфна“ абстрактна живопис, много интуитивна и доближаваща я до практиката на абстрактните експресионисти. Галеристката ù Бети Парсънс, очевидно разпоз­нала и силно вярваща в потенциала ù, я убеждава окончателно да се установи в Ню Йорк, като под­помага финансово преместването ù. Настанява я в Coenties Slip – пристанищната зона в Долен Ман­хатън, която през 50-те и 60-те години се пре­връща в дом на редица гей и куиър художници като Джон Кейдж, Мърс Кънингам, Елсуърт Кели, Джас­пър Джоунс, Робърт Раушенбърг, Робърт Индиана, Ан Уилсън и Ленор Тоуни.

Макар и по-възрастна от останалите от ар­тистичното си обкръжение, Мартин бързо навли­за в арт средите. Има възможност за нови срещи, познанства и приятелства, както с Кели, с когото всяка сутрин закусват заедно на покрива на ате­лието си, но и заради прогресивните настроения и хомосексуалната отвореност на общността. Самата Мартин е дълбоко затворена „в килера“ си лесбийка, както повечето ù изследователи я оп­ределят. В началото отрича хомосескуалните си наклонности, но в по-късни интервюта тотално преосмисля разбиранията си за пол и дори заявява, че всъщност изобщо не е жена. Известни са връз­ките ù с художничката Ленор Тоуни, занимаваща се с инсталации и обекти с нишки, и с гръцката скулпторка Криса, която е сред пионерите на из­куството на неона, макар и забравена днес.