От какво се страхувате?

– Аз имам дете и то е единстве­ното нещо, за което се стра­хувам. Относно себе си, не се страхувам от нищо.

Известно е, че се възхищавате от Па­золини, направили сте филм за последния ден от живота му, но можете ли да споделите с нас кои живи режисьори харесвате.

– Когато си млад, имаш всички­те тези страсти и влечения, влюбваш се в стила на някой режисьор. В момента е по-раз­лично. В момента се чувствам като в братство с всеки, кой­то прави филми. Аз съм свързан с всички тези хора.

Кажете ни три филма, за които първо се сещате и които много харес­вате.

– „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч (1990- ). Когато го видях, си помислих, че това наистина е велико нещо. Филмът на Спайк Джоунс „Тя“ (2013) с Хоакин Финикс. Има и един документален филм „The New York Public Library” (2017).

Върху какво работите сега?

-Работя върху много неща. Конкретно в момента върху филм, който се казва „Syberia” („Сибир“) с Уилям Дефо и Изабел Юпер. Това е проект, върху кой­то работя вече 2-3 години и е за сюрреалистичното приклю­чение на човека през природа­та, през планини, пустини, сне­гове. Централният персонаж е Уилям, но Уилям като себе си, не като някой друг.

Нещо като хибрид между документален и игрален филм ли е?

– Не, игрален е със сигурност. Правя и документален филм за Падре Пио, който е католически фран­цискански свещеник, правил чудеса преди 20-30 години. Много интересна тема. Работя и върху още един документален филм, за киноистория­та през очите на прожекционист, започнал да работи в кината в Ню Йорк през 70-те години.

Какво Ви вдъхновява да правите кино? Все същото ли, както когато бяхте на 17?

– За мен е съвсем същото и то е желанието да изра­зя себе си по красив и поетичен начин. Мисля, че точно за това имам талант и мога да правя.