Тедора Стоилова: Г-н Ферара, в България тече спор относно произношението на Вашето име. Моля, кажете как правилно се произнася малкото Ви име.
– Ейбъл Ферара: в английския „А“ се чете „Ей“, а в италианския „А“ се чете „А“. Така че в Щатите съм „Айбъл“, а в Италия „Абеле“. Аз съм кръстен на дядо си. (бел. ред. преди да започне интервюто г-н Ферара каза: „Здравейте, аз съм Ейбъл“)
Много ми е интересно по какъв начин снимате филмите си, разкажете ни детайли за Вас като режисьор. Например импровизирате ли на терен?
– Всяко нещо е импровизация. Дори да седнеш и да напишеш един сценарий е импровизация. Какво точно имате предвид под импровизация, какво за Вас значи импровизация, дайте ми дефиниция.
Имам предвид, когато сте имали едни намерения в главата си преди да започнете снимки, а по време на снимките, на терен, ги променяте.
– Всичко се променя. Никога не можеш да направиш един и същи дубъл два пъти. Сядаш да пишеш сценарий – това е импровизация, пренаписваш сценария – това пак е импровизация. В смисъла, в който ме питате, мога да кажа, че първо снимаме написаното, а после снимаме и импровизации.
Разрешавате ли на актьорите да импровизират, когато снимат с Вас?
– Да, да. Разрешавам им.
Как избирате актьорите си: правите ли кастинги или още при прочитането на сценария вече знаете кого ще поканите за определена роля.
– Знаете, че най-важно е да се изберат най-напред хората за главните роли. По принцип не се страхувам да използвам хора, които не са професионални актьори, така че имам целия свят на разположение в това отношение. Като цяло кастингът е труден процес, може би е по-добре да видя как един актьор играе в други филми, но пък не мога да съдя за актьорите във филми, които някой друг е режисирал. Искам да кажа, че някой режисьор може да работи по един начин с актьорите, а аз бих работил с тях по друг. Най-добре е да се използват и двете възможности. Като цяло съм отворен към всички по време на кастинг.
Моят следващ въпрос е провокиран от тенденция, която откривам в голяма част от европейското съвременно кино – с едно кратко изречение мога да я обобщя като влечение да се акцентира върху грозното в най-широк смисъл. Във Вашите филми обикновено има красота, въпреки насилието и сериозните и провокативни теми, за които разказвате. Разбира се, не говоря само за физическа красота на персонажите, но и за нея става дума.
– Красотата е в очите на наблюдателя, но освен това е и в очите на камерата. Някои хора изглеждат чудесно през камерата. За мен те просто принадлежат на камерата. Не за всеки може да се каже това. Колкото по-интересен е даден човек, толкова по-добре изглежда във филма, колкото по-умен е, толкова по-интересен е.
© Красена Ангелова