и познаване на актьорските гласове с тяхната специфичност. Студиата работят с определен набор актьори, екипността е една и съща, от което филмите звучат по един и същ начин. Голяма част от тях са с неподходящо актьорско разпределение, визирам несъответствието между визия и глас, темперамент и възрастова специфичност, примерите са много, но това е строго субективно и индивидуално виждане и няма да го коментирам. Но не мога да премълча, когато заради превод мечовете са наричани шпаги[13], патроните куршуми[14] заради недалновидно сформиран екип, документален филм с преобладаващо женско присъствие бива озвучен от една жена и двама мъже[15]. Детски анимационен филм да се предлага със субтитри[16]. Професионалната борба – кеч (не коментирам художествените стойности на такъв тип предавания) да бъде озвучена от непрофесионалисти с високи, еднотипни, припокриващи се гласове, озвучаващи и мъжете, и жените едновременно[17]. И още, и още, и още, примерите са много.

Не мога да подмина и рекламите, не смисловата им стойност или визуализация, да не говорим за литературен език, а озвучаването. Голяма част от тях са лошо миксирани, с неизравнени нива на звука, с липса на синхронизация[18], с лоша актьорска интерпретация, с неправилно поставени имеви[19] и логически ударения[20]. Някои са озвучени от хора, които нямат необходимата говорна култура и поведение пред микрофон, а говорни дефекти[21], диалект, интонационна и актьорска преиграност[22].

И всичко това за сметка на зрителите, чиято вина не бива да бъде омаловажавана, тъй като тя се нарича незаинтересованост и „мълчание“. Не мога да отрека, че има статии, които коментират дублажа, но те са единици и с друга проблематика[23], но на такива в сферата на рекламата и начина ѝ на озвучаване, аз не съм попадал.

От една страна, рекламодателите искат да влагат парите си в качествен продукт, тоест да рекламират в рекламни блокове, позиционирани в стойностни, добре обработени, високохудожествени филми. От друга, те самите се явяват зрители, които гледат този продукт, но неглижират ниското качество на дублажа, който го съпътства, поради нежелание да регламентират нужни критерии, за да не се увеличат инвестираните от тях средства. Ситуация, която смело мога да нарека „параграф 22“. Да, критериите регламентират и определят качество, което от своя страна неминуемо би повишило гледаемостта.

С течение на времето, постепенно, телевизията затвори голяма част от хората по домовете им, като ги лиши в определена степен от публичността и живите социални контакти. Филмите са голям процент от телевизионната продукция и станаха неразделна част от зрителското ежедневие. Дублажът намери подходяща почва, използвайки потребността на зрителите от по-лесно смилаем продукт. Той привлече много симпатизанти именно по тази причина, измествайки в голяма степен субтитрите като вид АВП. Високохудожествените цели натоварват дублажа с художествени изисквания, за да е адекватно допълнение към филмовото произведение. Постигането на тези цели изисква творческа дейност, базирана върху различни художествени средства, а липсата на такива средства дистанцира и принизява дублажа и може да унищожи чрез него художествените стойности на филмовото произведение.

Това са част от проблемите, които съпътстват озвучаването на филми у нас, и мисля, че България като членка на ЕС трябва да въведе стандарти, да изисква и следи за тяхното спазване и защита. Редно е СЕМ да поиска законодателна регламентираност по този въпрос, след като чрез дублажа може да се провежда идеологическа, социална и образователна политика.

[13] „Ромео и Жулиета“, реж. Рикардо Донна, каналите на BTV, 04.02.2015.

[14] „Бързи и яростни 6“, обработка VMS, каналите на BTV, 31.08.2019.

[15] „Кажете да на булчинската рокля“, Д. Митова, К. Бояджиев, М. Степанов, TLS.

[16] „Спондж Боб Квадратни Гащи“, Comedy Central Extra, 27.08.2019.

[17] Диема, 2019.

[18] OLX, 2019.

[19] Trivago, МикОнос 2019.

[20] Еfbet, „Какво те прави добър играч“.

[21] Махо.bg („Беналгин“), „Крадецът на ябълки, който краде вишни“, 2019.

[22] Теленор, 2019.

[23] Стига с това „Текста четоха“, Диляна Ценова, 168 часа, 13.06.2012.