се възприема като варварство и хората не могат да различат оригиналната фонограма от превода, а в други това се счита за нещо нормално?

Бизнесът с разпространението и отдаването на касети под наем се зароди през 90-те години на ХХ век и почти всички в този бизнес като цяло бяха „пирати“ киномани. В началото доста от тях се стараеха да предлагат колкото се може повече филми със субтитри. В един момент се разбра, че това не носи никаква печалба, даже субтитрите могат да „убият“ някои филми, имам предвид финансово.

Нужно бе да се прибегне към другия вариант – дублажа. Предпочетен бе методът “voice-over”, несъмнено по-скъп от субтитрите, но по-евтин от „nachsynchron“ и по-лесен за работа.

Именно тези две причини са в основата да бъде предпочетен “voice-over” като основен метод за дублаж и всички видео разпространители, включително новите ефирни телевизии и кабелни оператори в България, да прибягнат към услугите му и да го наложат. Вследствие на което той бе утвърден и филмите обработени по този начин продължиха да се приемат като нещо нормално от зрителите. Проблемът е, че вместо „nachsynchron“ да бъде предпочетен като основен метод поради неговите високохудожествени стойности, той бе пренебрегнат и остана да се използва в киноразпространението или тогава, когато фирмите производителки имат изричното изискване за това. Така “voice-over” бе „узаконен“, придоби своята популярност и не бе възприет като дразнител, както в други страни, защото имаше история и зрителите го приемаха за нещо нормално. Те бяха свикнали с тази звукова картина и тя не ги дразнеше. В резултат на което филмите със субтитри станаха недолюбвани не защото зрителите нямаха навика да четат, а защото така бе по-лесно. Според мен читателските умения на българите не са по-лоши от тези на зрителите в Европа, но да четеш бързо и да асимилираш прочетеното е трудно, по-удобно е да слушаш.

В българското медийно пространство вече много рядко се срещат сериали със субтитри и това не е защото зрителите не могат или не желаят да четат, а защото постепенно свикнаха с по-лесното и несъзнателно или не отвикнаха да гледат субтитрирани филми. Със своята максима, че дублираният филм има много по-висока гледаемост от този, който е със субтитри, медиите направиха зрителя „мързелив“ относно четенето, привикнаха го да търси филми и сериали, които са дублирани, вследствие на което все повече хора, за съжаление, започнаха да гледат на тях не като на художествени произведения, а като на визуален и звуков фон, който е част от тяхното ежедневие. Това се дължи и на факта, че голямо количество филми и сериали не са с необходимата художествена стойност.

Психологическата нагласа относно избора и налагането на по-евтиния, но по-некачествен продукт, е следствие на занижения критерий, формиран от финансовите икономии, което неминуемо води и до занижаване на качеството.

Искам да бъда разбран правилно, аз не заставам срещу дублажа, напротив, апелирам за неговото използване и настоявам за формиране на законови норми и правила, тъй като той е следствие от необходимости.

  • Продаваемостта на продукта
  • Неразбиране на езика
  • Неграмотността
  • Възрастта
  • Хора в неравностойно положение
  • Домакини и майки
  • Идеологически причини

Тоест явява се звено от комуникационна верига и фактор при социализирането на определени групи от хора. Което от своя страна го прави съществена част от филмовата индустрия и от живота на съвременния човек.

За съжаление държавната политика вместо да приоритизира дублажа, чрез нехайното си отношение допусна той да се нареди на последно място в киноиндустрията ни въобще?

Пазарният принцип доведе до създаване на много частни телевизии, до непрекъснато свиване и орязване на бюджета, засягащ обработката и озвучаването на филми, превърна дублажа от творчески процес в производствен. Лиши както актьорите, така и преводачите и режисьорите на дублаж и тонрежисьорите от възможността пълноценно да разкрият своите творчески възможности и потенциал. Налагайки максимата, че не е важно качеството, а количеството, телевизиите принудиха да се работи „през пръсти“ и да не се търси отговорност за това, което доведе до пренебрегването и игнорирането на определени професии. Укладването[12] на текста вече е само спомен, все по-рядко се прибягва до услугите на редактор, а някои телевизии и студиа не използват дори и режисьор на дублаж, той присъства фиктивно, неговите функции биват поети от тонрежисьора. Преводачите работят в съкратени срокове, няма щателен актьорски подбор, няма

[12] Укладчик – професия в кинематографията при осъществяване на дублаж на филми на друг език, раскладывать (рус.) – разделям на части, поставям на точното място.