и презаснемане на версии на популярни филми на различни езици – многоезични версии, така също и купуване правата на чуждоезични филми, които се харесват по една или друга причина и презаснемането им, за да могат зрителите, гледайки ги, да слушат английска реч. Но след като преминава през различни етапи, свързани с икономически, политически, културни, идеологически и други причини, днес политиката в САЩ относно АВП е подчинена и е в услуга на хората, както и към запазване и изучаване на езика (английски). Това е с цел социализиране на многонационалното население и по-бързото му приобщаване към англоговорящото мнозинство. С тази презумпция е създадена и услуга, от която телевизионният зрител може да се възползва при необходимост – програма, субтитрираща всичко, което операторът излъчва: новини, филми, спорт, предавания, забавни или развлекателни програми, но на английски език. Това се прави както с образователна цел, така и в услуга на хората със слухови проблеми. Реализирайки тази политика, дублажът обслужващ филмовото разпространение бива постепенно игнориран като вид превод.

За разлика от Америка в Германия зрителите предпочитат дублажа. През 30-те години на ХХ век филмите на Холивуд са основната продукция на европейския пазар. Немците осъзнават заплахата от американските филми, излъчвани със субтитри, и идеологическата изгода от дублажа. Именно чрез него те се стремят да запазят националния език и да го превърнат в основа за национално единение.

Днес в Германия има немалък брой кина, където филмите се излъчват със субтитри. Тези кина обслужват определена ниша от зрители, които имат възможността и искат да гледат филма в оригинал, което значи, че за определен процент от населението на Германия субтитрите и дублажът не са нужни. Но преобладаващо е мнението, че чуждоезичен филм може да бъде възприет цялостно само когато е озвучен на немски език. И те правят точно това, дублират чуждоезичните филми чрез „nachsynchron“, без значение, че този процес е по-скъп, по-бавен и по-сложен за работа. Но по този начин доказват, че след като дублажът е предпочитан от зрителите, той трябва да бъде прецизно и качествено изработен, без никакви компромиси.

В началото на 40-те години на ХХ век в СССР голяма част от населението е малограмотно и е нормално субтитрите да не бъдат възприети. По това време чуждоезичните филми са много малък процент от общия в страната и въпреки това те се явяват идеологическа заплаха. Именно това е причината да бъде „наложен“ дублажът, защото чрез него могат да се избегнат както нецензурни думи и реплики, така и слушането на идеологически вражески езици.

Ако обобщим казаното дотук, ще видим, че в Америка правят всичко възможно от екрана да звучи „нормална английска реч“. В Германия излъчват без проблем англоезичните филми, нямат нищо против субтитрите, но възприемат цялостно филма тогава, когато е озвучен на немски език. В СССР, ретроспективно в Русия, традициите в дублажа са също на идеологическа основа.

Което говори за едно, стремеж към запазване чистотата и богатството на езика, тоест дублажът се явява мост между два свята, но запазва идентичността на двата „бряга“.

Какво е състоянието на дублажа у нас, от какво е повлияно неговото развитие и възможно ли е да направим съпоставка с другите страни?

През 1950 година като държавно предприятие е създадено дружество наречено „Студия за игрални филми“ с цел заснемане, обработка и реализация на документални и игрални филми. През 1959 се създава БНТ. Това са двете места, от където е започнал своя живот дублажът в България.

В годините на социализма манталитетът на работа в СССР неизбежно влияе и в България. Минимален брой чуждоезични филми с дублаж, максимален брой съветски със субтитри и така до момента на разпадането на социалистическата система. И въпреки своя край тя косвено оказва влияние върху дублажа у нас, за съжаление не в положителен аспект. Какво имам предвид. Ще цитирам кинокритика Алексей Медведев, който в статията на Сергей Бабкин „Защо в Русия обичат дублажа“, казва следното:

„В Русия се създава субкултура въз основа на пиратските преводи. Всички помнят монотонния, много често ироничен или бавен глас на преводача. Около това се раждат и легенди, останали и до днес. Хората колекционират филми с гласовете на култови преводачи от времето на „пиратските копия“. И тази култура се явява нещо съвсем естествено. За руския зрител едновременното звучене на два гласа от екрана не е никакъв проблем и не предизвиква никакви възражения. Това за него е напълно нормален начин на съществуване на звука в киното. Руският зрител не обича субтитрираните филми, те го плашат. Това може да се разглежда като липса на култура, въпросът е как се дефинира думата „култура.“ [11]

Смело мога да заявя, че в България се случи същото. Пиратството утвърди “voice-over” като основен метод за озвучаване, въпреки че той е по-несъвършен като краен продукт. Въз основа на това твърдение възниква и парадоксалният въпрос: Защо в някои страни едновременното звучене на два гласа в един и същи кадър

[11] Бабкин, С. „Пoчему в России так любят дубляж“, 17.10.2014, с. 2.