Автор: д-р Красимир Куцупаров
Красимир Куцупаров (1960) учи българска филология и ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Работил е като актьор в „Драматичен театър Враца“, театър „Ателие 313“, „Драматичен театър София“, театър „Сълза и смях“ и Сатиричен театър“Ал. Константинов“. Над трийсет години се занимава с озвучаване на филми. Работил е като видеопродуцент, мениджър на дублажния процес, режисьор на дублажа и глас в четирите ефирни телевизии в България – БТВ, НОВА, БНТ, ТВ7. Той е първият преподавател по дублаж в НАТФИЗ и освен тази дисциплина продължава да преподава правоговор, сценична реч и художествено слово. Доктор на науките.
В „Оптимистична теория на нашия народ“ Иван Хаджийски казва за българина следното:
„Той не може да мълчи и да не вземе участие, когато се разисква някой въпрос. Неговият глас трябва да се чуе.“[1]
Да, ние, българите се самоопределяме като хора, които разбират от много неща и сме готови да дискутираме, да не кажа спорим по всяка тема, било то политика, наука, философия, изкуство, футбол. Но ако „разбирахме от всичко“, защо избягваме или не желаем да коментираме дублажа? Може би защото е нещо маловажно, може би защото не „клати“ държавата, или може би защото никога не е бил на първите страници на вестниците. Наистина защо никой не обръща внимание на нещо чието значение е не само социално, не само образователно, но и идеологическо. И, за да не бъда голословен, ще се обоснова с факти, но преди това няколко думи за аудиовизуалния превод – АВП.[2]
Превеждането и впоследствие наслагването на текста на филма е наложило три основни способа на работа – субтитри[3], дублаж[4] и симултанен превод[5].
При субтитрирането преведеният текст се наслагва върху филмовата лента в писмен вид и се сменя невинаги паралелно с движението на картината, а с изговорения текст от актьора. Субтитрите добавят нови елементи във филма и за по-голяма част от зрителите налагат тяхното допълнително участие, премахват пасивността им и изискват активно внимание.
Филмът, носител преди всичко на образи, непосредствено възприеман, трябва да прибягва до помощта на писмения език, тоест четенето. Титрираната картина нарушава визуалното възприемане на филма, но запазва изразителността на оригиналния език, възможността за възприемане на актьорските гласове, звученето на музикалните и звукови ефекти и песните.
Титрираният текст невинаги може да отговаря на оригиналния. Субтитрите не са в състояние да придадат 100% от същността на съдържанието на филма. Основната им задача в този случай се изразява в запазването на стиловото звучене на текста след нужните съкращения.
В хронологичен ред дублажът се появява след субтитрите. Споменавайки го като понятие, редно е първо да дадем отговор на определението. Дублаж или дублиран превод е вид превод на аудиовизуални произведения (художествени, документални и анимационни филми, телевизионни сериали, телевизионни предавания, реклами и др.), при който се осъществява пълна замяна на чуждоезичната реч с цел превеждане на речта на езика за последващо разпространение на произведението в страни, които не говорят езика на оригиналното произведение.
Преводът във вид на дублаж може да е в два варианта.
Първият е този, при който в звуковата картина на филма се осъществява пълна замяна на оригиналните актьорски гласове с гласовете на актьорите, които ги озвучават, като чуждоезичната реч въобще не присъства. Този процес е познат под наименованието „nachsynchron“[6], или пълно покритие. Грешно е да се използват термините „lipsynchron“ или “lipsync”[7], защото значението им е различно и се отнася за синхронизация в анимацията[8]. Вторият вариант е този, при който фонограмата[9] на филма се запазва (като силата на звука се потиска) и върху нея се наслагва звукова пътека с гласовете на актьорите, изчели и изиграли преведен текст. Това е “voice-over”[10] – така нареченият несъвършен дублаж.
Симултанният превод се извършва от един, двама или трима преводачи на живо – в ефир, тогава, когато не е възможен друг вид обработка или възложителят не желае да инвестира средства в дадения продукт.
Но да се върнем към значението. Много от вас ще се усмихнат, когато казвам, че то е и идеологическо, но това е факт и е повлияно от националната психология, социалната политика и финансовите средства.
В Америка имат традиции, що се отнася до озвучаването на филми. В началото на ХХ век много разпространен е коментарът на ставащото на екрана действие по време на самата прожекция, както
[1] Хаджийски, И. „Оптимистична теория на нашия народ“ том I, „Български писател“, 30.09.1974, с. 464.
[2] Специализиран превод, който включва в себе си всички разновидности на филмовия превод: на игрални и документални филми, на анимационни филми, на телевизионни програми, на мултимедийни продукти, превод на рекламни спотове, превод на лента (най-вече в театрални и оперни салони), превод, предназначен за хора в неравностойно положение и т.н.
[3] Sou-titre, titre (френ.) – заглавие, надпис – надписи, с които чрез двойна експозиция се превеждат върху екрана заглавията и изговореният текст на филма или видеозаписа.
[4] Double (фр.) – двоен, удвоен; doublage (френ.) – удвояване; Doubl (анг.) – удвоен.
[5] Simultané (лат.) – симултанен, едновременен, съвместен.
[6] Nachsynchron (нем). nach – след, synchronos – едновременен – пълно покритие. Метод в художественото кинопроизводство за фиксиране на говоримото слово върху магнитна лента.
[7] Lipsync (анг.) lips – устни, lipsync – устна синхронизация
[8] Речева анимация, необходима при анимирането на диалозите. Създава се специален набор от фонетични модели, съответстващи на положението на устните и езика по време на произнасяне на определени звуци. Така главата на персонажа се анимира в съответствие с нужните звуци и думи и се създава пълна илюзия, че персонажа разговаря като жив.
9 Фонограма (гр.) phone – звук, gramma – писмо, буква – запис на звуковите сигнали, предназначени за възпроизвеждане от телевизионния апарат. Звуковите сигнали се записват на магнитна, на филмова лента или на друг носител.
[10] Voice-over (aнгл.) voice – глас, over – над.