„Момче и вятър” от Н. Трендафилова, реж. Мара Пенкова, 1948/49

на Българския център е избран Славчо Маленов (той ще заеме и мястото на Николина Георгиева в Екзекутивния ко­митет), а за секретар е избрана Майя Петрова. Младото ръководство се из­правя пред тежките изпитания на де­мократичните процеси в страната. Финансовото оттегляне на държавата и превръщането на културата в самоиз­държащо се предприятие оставя БЦ на УНИМА без подслон, без финансиране и без толкова необходимите 400 долара годишно за членски внос. За известно време това ще извади България от пъл­ноправното ù участие в световната организация.

Николина Георгиева и Атанас Илков

През 1992 Конгресът в Любля­на, Словения, актуализира Устава на UNIMA, за да направи организацията адекватна на новите поколения артисти. Приемат се проекти за подпома­гането не само на онези, които искат да повишат знанията и компетент­ността си в кукленото изкуство, но и такива, които да насърчат сътруд­ничеството в новите области на из­следване – образованието, обучение­то, преподаването и терапията. Почти десетилетие по-късно НАТФИЗ ще раз­крие специалност „Образователен и те­рапевтичен куклен театър“.

„Петя и вълкът” по С. Прокофиев, реж. Атанас Илков и Николина Георгиева, Централен куклен театър, 1960

Независимо от финансовите си неволи БЦ към УНИМА успява да създаде уебсайт през 1999, чрез който „карто­графира“ съществуващото българско изкуство (театри, репертоар, фести­вални участия и т.н.). През 2002 цен­търът е подслонен от новоназначения директор на СКТ Кирякос Аргиропулос. По негова инициатива куклената гил­дия отново обединява усилията си и основава АКТ (Асоциация на куклените театри, 2003), която паралелно с цен­ностите на УНИМА ще отстоява на­ционалните и международни интереси на съсловието под названието АКТ – УНИМА, България. В периода на председателство­то му организацията се пререгистрира през 2007 година, тъй като Националният център за теа­тър отказва да признае БЦ на УНИМА и да го под­помогне в обезпечаването на членския внос. За­почва издаването на професионалното списание „КуклАрт“ (2007), възстановява се пълноправното участие на България в УНИМА. С оттеглянето на Кирякос Аргиропулос през 2009 отговорността наследява Петър Пашов. Той учредява наградата за подпомагане развитието на прохождащите в кукленото изкуство творци „Сивина“. 2015 пред­седателството поема директорът на куклен те­атър Пловдив Виктор Бойчев. Генералният секре­тар Иван Райков и Христина Арсенова (директор на куклен театър Бургас) представят България на последния конгрес на УНИМА в Толоса, Испания (2016).

Българските делегати Виктор Бойчев, Христина Арсенова и Иван Райков в Толоса, Испания по време на 22-ри Конгрес на УНИМА 2016

През 2003 Международният съюз на куклени­те театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и култура­та (ЮНЕСКО) обявява 21 март за световен ден на Кукления театър. През 2009 в партньорство с ЮНЕСКО, UNIMA публикува Световната енци­клопедия за куклено изкуство (WEPA), в която е представен и българския куклен театър!

Създадена като сдружение на приятелски настроени творци, за 90 години УНИМА се пре­връща в международна неправителствена орга­низация, обединяваща хора от цял свят, които допринасят за опазването на националните куклени образци и развитието на кукленото из­куство в името на общочовешки ценности и в съответствие със зачитането на основните човешки права. Настоящият президент на УНИ­МА е индиецът Дади О. Пудумжи. Екзекутивният комитет включва 18 представители от всички точки на света. Дали сме част от този процес? Категорично! Неза­висимо от политическите амби­ции на управляващите нас и све­та, историческите комплекси, националното малодушие и лич­на суета сме неизменна част от Процеса – УНИМА. Изкуството, за разлика от държавите, никога не е можело да съществува в грани­ци. Авторите му също. Най-хуба­вото е, че предстои новата ако­модация между новите следващи, сред които със сигурност са и българските, пленени от кукли­те, творци.

Николина Георгиева