УНИМА – Международният съюз на кукле­ните творци (UNIMA – Union Internationale de la Marionnette) е най-старата международна куклена театрална организация в света.

Историята ù започва в Прага на 20 май 1929 година по повод конгреса на чешките кукловоди, към който се присъединяват Чехия, Русия, Полша, Естония, Австрия, Германия, Румъния, Югославия, Франция, Дания и България. Страната ни е пред­ставена от Елисавета Консулова-Вазова (съпру­гата на българския пълномощен министър Борис Вазов – брат на Иван Вазов). Конгресът събира 500 делегати от Чехословакия и по един или ня­колко представители от останалите страни. Не всички присъстващи са кукловоди, сред тях има и журналисти, музиканти, изследователи, педагози. По предложение на френския журналист Пол Жан те учредяват UNIMA, чиято основна роля ще бъде да спомага за сътрудничеството между творци­те. Първият ù президент е д-р Индржих Весели, а Прага става неин център до 1972. Организация­та бързо се разраства. Следващите заседания се провеждат в Париж (1929), Лиеж (1930) и Любляна (1933).

Основателите на УНИМА, 20 май 1929

На 16 юли 1930 година към пълноправните членове на УНИМА се присъединява и куклени­ят театър към Дружество „Славянска беседа“. Обстоятелството се оказва важен аргумент за при­знаването на кукленото изкуство от страна на бъл­гарската държава.

Втората световна война блокира дейност­та на УНИМА до 1957, когато по време на Седми­цата на европейския куклен театър в Брауншвайг Ян Малик поставя въпроса за възстановяването на асоциацията. Петият конгрес в Прага събира представители на 70 страни, между които САЩ, Индия, Индонезия, Монголия, Северна Корея, Виет­нам. В невъзможните обстоятелства на Студе­ната война организацията прехвърля мост между разделените творци. През 1958 под егидата на УНИМА се провежда първият Международен кук­лен фестивал в Букурещ, Румъния. Той ще се окаже решителен за развитието на българското куклено изкуство и осмислянето му като сериозен културен и политически инструмент от страна на държавата. Трупата на Народния куклен театър (преимену­ван по-късно в ЦКТ, днес СКТ) представя „Момче и вятър“. Амбицирана и вдъхновена от срещата си със световните образци през 1960, трупата ще се завърне триум­фално в Букурещ със „Заешко учи­лище“ на Лиляна Дочева и „Петя и вълкът“ на Ни­колина Георгиева и Атанас Илков. Наградите и меж­дународното при­знание стимулират националната по­литика за създава­не и финансиране на професионал­ни куклени театри в цялата страна, включително съз­даването на про­фесионално образование за куклен театър. През 1962, по време на VII конгрес във Варшава, Нико­лина Георгиева е избрана за член на президиума на УНИМА. Същата година ВИТИЗ разкрива куклено образование, което ще бъде поверено именно на нея. На 18 март 1963 е създаден и Български център на УНИМА, с което България става равнопра­вен член на световната организа­ция. Председател на БЦ е Николи­на Георгиева, генерален секретар – Евгени Фабиани.

Елисавета Консулова-Вазова, единствената снимка, с която България участва на кон- греса на чешките кукловоди през 1929

Инициираните под егидата на УНИМА международни фести­вали се редуват в страните на Източна и Западна Европа, като създават критични професио­нални стандарти пред световно­то куклено изкуство през 60-те. През 1969 година UNIMA се пре­връща в „Union Internationale de la Marionnette“. 1972 – президиумът е преименуван в изпълнителен ко­митет. Ян Малик отстъпва мяс­тото си на Хенрик Юрковски, който на свой ред ще предаде щафетата на Сергей Образцов. Цен­тралата от Прага е преместена във Варшава.

През 60-те и 70-те години Бъл­гарският център на УНИМА изиграва ключова роля в развитието на на­ционалното кук­лено изкуство и конкурентното му, равноправно пред­ставяне на светов­ната сцена. Именно той е този, кой­то ще селектира образците от ця­лата художествена продукция в стра­ната и ще ги пред­ставя по света и въпреки Желязната завеса ще изпраща българ­ските творци на специализации във Франция и на фестивали в Единбург. Благодарение на него, през 1972 се създава Първият международен фес­тивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ – Варна.

През 1980 главният офис на УНИМА се настанява в Шарле­вил-Мезиер, Франция. Броят на центровете и членовете във всички континенти се увеличава. За по-доброто им обслужване са създадени нови териториални ко­мисии за Азиатско-Тихоокеанския регион, Африка, Северна Америка, Латинска Америка и Европа. Съ­щата година конгресът се про­вежда за първи път извън Европа – във Вашингтон, САЩ. През 1988 негов домакин става и Азия – Япо­ния. Именно там Николина Георги­ева е отличена за дългогодишния си принос със званието почетен член на УНИМА. За председател