Автор: Десислава Димитрова
ПРОЦЕСЪТ UNIMA
УНИМА – Международният съюз на куклените творци (UNIMA – Union Internationale de la Marionnette) е най-старата международна куклена театрална организация в света.
Историята ù започва в Прага на 20 май 1929 година по повод конгреса на чешките кукловоди, към който се присъединяват Чехия, Русия, Полша, Естония, Австрия, Германия, Румъния, Югославия, Франция, Дания и България. Страната ни е представена от Елисавета Консулова-Вазова (съпругата на българския пълномощен министър Борис Вазов – брат на Иван Вазов). Конгресът събира 500 делегати от Чехословакия и по един или няколко представители от останалите страни. Не всички присъстващи са кукловоди, сред тях има и журналисти, музиканти, изследователи, педагози. По предложение на френския журналист Пол Жан те учредяват UNIMA, чиято основна роля ще бъде да спомага за сътрудничеството между творците. Първият ù президент е д-р Индржих Весели, а Прага става неин център до 1972. Организацията бързо се разраства. Следващите заседания се провеждат в Париж (1929), Лиеж (1930) и Любляна (1933).

Основателите на УНИМА, 20 май 1929
На 16 юли 1930 година към пълноправните членове на УНИМА се присъединява и кукленият театър към Дружество „Славянска беседа“. Обстоятелството се оказва важен аргумент за признаването на кукленото изкуство от страна на българската държава.
Втората световна война блокира дейността на УНИМА до 1957, когато по време на Седмицата на европейския куклен театър в Брауншвайг Ян Малик поставя въпроса за възстановяването на асоциацията. Петият конгрес в Прага събира представители на 70 страни, между които САЩ, Индия, Индонезия, Монголия, Северна Корея, Виетнам. В невъзможните обстоятелства на Студената война организацията прехвърля мост между разделените творци. През 1958 под егидата на УНИМА се провежда първият Международен куклен фестивал в Букурещ, Румъния. Той ще се окаже решителен за развитието на българското куклено изкуство и осмислянето му като сериозен културен и политически инструмент от страна на държавата. Трупата на Народния куклен театър (преименуван по-късно в ЦКТ, днес СКТ) представя „Момче и вятър“. Амбицирана и вдъхновена от срещата си със световните образци през 1960, трупата ще се завърне триумфално в Букурещ със „Заешко училище“ на Лиляна Дочева и „Петя и вълкът“ на Николина Георгиева и Атанас Илков. Наградите и международното признание стимулират националната политика за създаване и финансиране на професионални куклени театри в цялата страна, включително създаването на професионално образование за куклен театър. През 1962, по време на VII конгрес във Варшава, Николина Георгиева е избрана за член на президиума на УНИМА. Същата година ВИТИЗ разкрива куклено образование, което ще бъде поверено именно на нея. На 18 март 1963 е създаден и Български център на УНИМА, с което България става равноправен член на световната организация. Председател на БЦ е Николина Георгиева, генерален секретар – Евгени Фабиани.

Елисавета Консулова-Вазова, единствената снимка, с която България участва на кон- греса на чешките кукловоди през 1929
Инициираните под егидата на УНИМА международни фестивали се редуват в страните на Източна и Западна Европа, като създават критични професионални стандарти пред световното куклено изкуство през 60-те. През 1969 година UNIMA се превръща в „Union Internationale de la Marionnette“. 1972 – президиумът е преименуван в изпълнителен комитет. Ян Малик отстъпва мястото си на Хенрик Юрковски, който на свой ред ще предаде щафетата на Сергей Образцов. Централата от Прага е преместена във Варшава.
През 60-те и 70-те години Българският център на УНИМА изиграва ключова роля в развитието на националното куклено изкуство и конкурентното му, равноправно представяне на световната сцена. Именно той е този, който ще селектира образците от цялата художествена продукция в страната и ще ги представя по света и въпреки Желязната завеса ще изпраща българските творци на специализации във Франция и на фестивали в Единбург. Благодарение на него, през 1972 се създава Първият международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ – Варна.
През 1980 главният офис на УНИМА се настанява в Шарлевил-Мезиер, Франция. Броят на центровете и членовете във всички континенти се увеличава. За по-доброто им обслужване са създадени нови териториални комисии за Азиатско-Тихоокеанския регион, Африка, Северна Америка, Латинска Америка и Европа. Същата година конгресът се провежда за първи път извън Европа – във Вашингтон, САЩ. През 1988 негов домакин става и Азия – Япония. Именно там Николина Георгиева е отличена за дългогодишния си принос със званието почетен член на УНИМА. За председател