Автор: Георги Арнаудов
Георги Арнаудов е български композитор, преподавател в Нов български университет, доцент по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство. Автор е на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, клавирна музика, музика към театрални и балетни постановки. Носител е на национални и международни премии и награди.
ДОКУМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕДНА ТВОРЧЕСКА САГА В СНИМКИ, ДОКУМЕНТИ И РАЗГОВОРИ
Д-р Тодор Танев, Елиза д-р Танева и малките Александър и Таничка
Тази снимка датира от 6 декември 1931. Александър Танев, възкачен върху малка табуретка е навършил 3 годинки преди около месец и половина, а сестра му Таничка, възкачена на по-високия стол е на година и половина. Александър е роден в Будапеща на 23 октомври 1928, а сестра му – в Хасково на 5 юни 1930. Над тях, изправени стоят стожерът на рода Таневи – д-р Тодор Танев и съпругата му, Ержибет (Елисавет) Тодор Маринова, която цял живот носи с изключителна гордост името Елиза д-р Танева. Иначе всички я наричаха Доди! Тя е половин българка и половин (австро)-унгарка, родена на 16 ноември 1907 в Будапеща. Елиза д-р Танева-Доди се запознава с бъдещия си съпруг в Българската църква, където пеели заедно в православния хор. Според Борислава Танева „въпреки че баба ми беше католичка, тя е ходила там покрай баща си, българин!“. Г-жа Роза Тамаш Маринова, баба на композитора, е една от видните будапещенски дами, родена при Балатон, която ражда колоритния афоризъм: „Взеха ни Австрия, взеха ни Чехия – и то какво остана от тази страна!…
Александър и Таничка
“ Тази снимка е от 1935 и е направена в Хасково, където семейство Таневи се връща през 1930. Старият д-р Тодор Танев е роден в Хасково, където семейството му е имало ахчийница, намираща се в центъра на града, там, където сега се намира хотел „Аида“. Тодор Танев завършва 40 випуск на Военното на НВ училище през 1918 и много е искал да стане офицер, но след Първата световна война военният контингент на страната е силно намален, поради което семейството му го насочва към изучаването на медицина, при това в Будапеща, за да е по-близо до България. След завършването на образованието си той е назначен на работа в Университета Земмелвай. В края на 20-те години обаче националистическото правителство на Миклош Хорти налага закон, според който на държавна служба могат да бъдат назначавани само унгарски поданици, което съчетано с пословичното родолюбие на д-р Тодор Танев налага и завръщането на семейство Таневи в България.