1 Започнал в рамките на Стипендиантската програма на Центъра за академични изследвания/ CAS, София през 2016 г., проектът продължава в Института за изследване на изкуствата и в Нов български университет. Проектът ми бе подкрепен с официална покана от Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO) в Париж. Отличните условия за работа в центъра за изследователски престой на Фондацията „Дом на науките за човека и обществото“ ми позволиха да се възползвам максимално от едномесечния период, за да напредна с проекта си.

2 Първичната информация за тях е от каталозите на биеналето през отделните години. Вж. също: Генова, Ирина. Погледът от България отвъд „Желязната завеса“ през 60-те. Парижкото биенале на младите художници. – Сп. Следва, 2018, 36, с. 64–80.

3 Boudaille, Georges. Préface. Septième Biennale de Paris. Catalogue. Paris 1971.

4 На семинара Визуалният образ в Нов български университет доц. д. н. Петя Александрова се включи с коментар за участието на младите в обновлението на киното във Франция през 60-те години. Тя напомни, че 1959 е знаменателна за френската Нова вълна. Началото на десетилетието е време на младежки дебюти. Ален Рене, който е роден през 1925 г., е най-„възрастният“ сред младите. За това явление има значение и една техническа предпоставка – навлизането в употреба на портативната кинокамера.

5 В Салона на независимите през 1910, в зала 22, е изложена картина със заглавие „И слънцето заспива на Адриатика“. Авторството ù е приписвано на младия италиански художник Боронали, който съобщава на пресата, че работата е създадена от опашката на магарето му.

6 Georges Boudaille. Biennale de Paris. Une Anthologie: 1959–1967 / Парижко биенале. Антология: 1959–1967. Издание за ретроспективна изложба в памет на Реймон Коня, основател на Парижкото биенале. Париж 1977, с. 4.

7 В: Biennale de Paris. Une Anthologie: 1959–1967 …, с. 9.

8 В статия от Димитър Остоич – Първото международно биенале на младите художници в Париж. Изкуство, 1960, № 1, с. 33.

9 Пак там, с. 32–33.

10 Може да бъдат направени конкретни съпоставки между: Национална художествена галерия. Българска живопис. Каталог (1878–1974), съст. Лазар Марински, изд. Български художник, София 1971 и каталозите на Биеналето през различните години.

11 На страница във вестника, посветена на Биеналето, под общото заглавие „Безизходица или шанс“, трима критици Raymond Charmet, Michel d’Alayer и Raymond Cogniat изразяват своето мнение за новия артистичен форум. ARTS, Lettres, Spectacles, 1959, № 743, 7–13 octobre.

12 Raymond Charmet. La 2éme Biennale de Paris doit devenir la plus grande confrontation du monde entier ou disparaitre. ARTS, 1961, 27 septembre – 3 octobre.

13 Georges Boudaille. Biennale de Paris. Une Anthologie: 1959–1967 …, с. 10.

14 ARTS, 1963, 2–8 octobre.

15 Архивни кадри може да се видят в интернет: https://www.youtube.com/ watch?v=C3PH-u9Zsgo

16 Виж: France Soir, 1962, 28 juin.

17 Georges Boudaille. Biennale de Paris. Une Anthologie: 1959–1967 …, с. 10.

18 По отношение на киното през 1963 Александрова направи връзка с употребата на оп-арт светлините във филма на Жан Люк Годар „Алфа вил“. Тя припомни, че за киното у нас 1963 е важна и заради участието на фестивала в Кан на филма „Тютюн“ (1961), със сценарист и режисьор Никола Корабов и оператор Въло Радев. По онова време Никола Корабов е на 26 години.

19 Велчо Чанков. Третото биенале на младите художници в Париж. Изкуство, 1963, 10, с. 25–31.

20 На семинара „Визуалният образ“ П. Александрова отбеляза, че фамилията Чанков вероятно не е случайна. По времето на култа към личността Георги Чанков е виден държавен функционер и с фамилията, избрана като псевдоним, се асоциират представи за репресия.

21 Жак Ласан поема тази функция от Реймон Коня.

22 Georges Boudaille. Biennale de Paris. Une Anthologie: 1959–1967 …, с. 10.

23 Georges Boudaille. La Biennale des jeunes. Lettres françaises, 1969, 8 octobre.