60-те години на фокус:

На това издание на Биеналето в селекцията на младите френски критици е и Кристо (Христо Явашев). Тук се придържам към каталога, в който ра­ботата му е подписана само с неговото име. (Днес всички изяви са авторизирани с Кристо и Жан Клод.) С какво Кристо може да е привлякъл вниманието на критическите среди? До този момент от кариера­та му най-силен отклик е предизвикала неговата инсталация акция от юни 1962, наречена „Стената“ – варели, които преграждат тясната парижка ули­ца „Висконти“ в Сен Жермен де Пре, 6 район/16/. Тя се приема като реакция срещу издигането на Берлин­ската стена, започнало през август същата година, но и като далечна реминисценция на барикадите от Парижката комуна. В Биеналето Кристо участва с необичаен обект – опакован мотоциклет. На снимка от залата се виждат още две работи: на Ники дьо Сент Фал и на Йоахим (Пападопулос).

Ж. Будай отбелязва в споменатата вече ста­тия: „[…] забелязва се появата и развитието на ху­дожници, които се разполагат в широката линия, защитавана от Ж. Гасио-Талабо, наречена „Всеки­дневни митологии“ – вид френски контрапункт на американския попарт. „Опакованият мотоциклет“ на Кристо е обект на скандал.“/17/ Но в ретроспек­тивната Антология на Парижкото биенале тази ра­бота е възпроизведена като знакова за форума. От нашата перспектива в България днес е интересно да узнаем, че и на Запад широката публика, както и определени артисти и критици, се съпротивляват срещу новите тенденции в изкуството на млади­те. В художествените среди отвъд „желязната за­веса“ също се водят спорове за реализмите, фигура­тивното и нефигуративното, пространствата за взаимодействие с публиката, края на изкуството. Но не се дават предписания и присъди от името на неоспорима идеологическа власт.

През 1963 в българската колекция са: Иван Кир­ков, Пейзаж, 1963, м. б., пл., 50 х 70 см; Йоан Левиев, Арестуван от антифашисткото въстание през 1923 (Конвой), м. б., пл., 125 х 273 см, НХГ, София; Георги Николов, Миньори от Родопите, 1962, м. б., пл., 100 х 125 см, НХГ, София; Светлин Русев, Сред земята (Тракто­ристи ?), 1961, м. б., пл., 88 х 128 см, НХГ, София и Глава на селянка, 1963, м. б., пл., 61 х 58 см; Ненко Токмакчиев, Пейзаж от Бургас, 1962, акварел, 75 х 54 см, НХГ, София; Галин Малакчиев, Юношество (Пълнолетие), 1962, бронз, 200 х 44 х 70, НХГ, София; Любен Диманов, Копачка, 1963, гравюра, 65 х 40 см и Миньор, 1963, гравюра, 60 х 46 см. От колекцията, представяща България, в об­щия каталог от Третото биенале е репродуцира­на Копачка от Любен Диманов. На страниците на Изкуство виждаме възпроизведени повечето от ра­ботите от българската селекция. От нея: Конвой от Йоан Левиев е участвала в Юбилейна художест­вена изложба на Съюза на художниците в България по случай 15 години от 9 септември 1944 г. през 1959–1960 и вече е била откупена за НХГ; Миньори от Родопите от Георги Николов е показвана в Общата художествена изложба, посветена на VIII конгрес на БКП през 1962 в София; Пейзаж от Бургас от Нен­ко Токмакчиев е бил вече откупен за НХГ; Юношество (Пълнолетие) от Галин Малакчиев – също./18/

Публикация в списание Изкуство/19/, подписана с псевдоним/20/, съдържа множество репродукции на ра­боти както от българските, така и от други учас­тници, които са добър документален материал. Всички чуждестранни експерименти са отхвърлени, отречени и заклеймени като „упадъчни“. Един цитат: „Във френския кът можеше да се види една стара мо­торетка, грижливо овързана в пожълтяло полиети­леново платно и поставена върху пиедестал.“ Името на Кристо като автор не се назовава. Представена­та позиция е заявена от името на властта на стра­ниците на специализираното списание.

На Четвъртото младежко биенале през 1965 се разширява и утвърждава музикалната секция, уве­личават се дяловете на експерименталното кино и на театралната сценография. Във филмовата част има филми за изкуство във формат за те­левизионно излъчване, които разчитат на широ­ко разпространение, както и експерименталното кино, което в този момент е във възход сред млади­те, обусловен и от новата техника.

Главният комисар на Биеналето Р. Коня отбе­лязва в предговора на каталога разширяването на сътрудничество на форума с художествени ин­ституции извън Париж. Местата на Биеналето се умножават, то излиза и в предградията, които са с разнородни обитатели, включително и емигрант­ски общности, с идея за социално въздействие. Би­еналето се разширява като формат и медии.