Александър Дяков са участвали в Изложбата на младите художници в София през 1961, преди да бъдат представена на Второто биенале на младите художници в Париж през същата година. И двете работи стават част от колекциите на Националната художествена галерия.
Автор на текста за каталога е Богомил Райнов (бивш културен аташе в Париж), а не комисарят на изложбата – художникът Владимир Гоев. Прави впечатление, че комисарите на българските участия в Парижкото биенале са художници.
В Третото биенале през 1963 броят на участващите държави отново нараства – те са повече от шейсет. Тогава за първи път се включва и Съветският съюз. От въведението на Р. Коня в каталога научаваме, че е било отправено предложение към страните участнички да привлекат в процедурата на журиране млади критици и художници. Френската страна въвежда още две журита (наред с основното) – на млади художници и на млади критици (до 35 годишна възраст), които представят свои, макар и малки, колекции. Така тя намира решение на проблема за децентрализация на селекцията и отправя апел и други страни да последват този пример. България не откликва на това предложение. Нещо повече – както споменахме, сред националните куратори няма изкуствоведи.
На Третото биенале от страна на организаторите се придава особено значение на екипните работи на артисти от различни области: художници, музиканти, театрали и т.н. В общата концепция е особено важно младите хора да се срещат, да обменят идеи и да обединяват
Тодор Панайотов. Рибари, 1958, литография
Публикация във в. Arts, 1961, 27 септември – 3 октомври: Второто парижко биенале трябва да се превърне в най-голямото световно премерване на силите или да изчезне. Статия на Raymond Charmet
Иван Кирков. Момиче в червено, 1961, м. б., пл., 130 х 80 см.
Глава на в. Arts, 1963, 2-8 октомври, с основна тема – Парижкото биенале: шок
Страница от публикация във в. Arts, 1963, 9-15 октомври: Викът
на едно витално изкуство. На 3-то Парижко биенале. Статия
от Pierre Faucheux. На снимките – работи от Италия, Полша,
Корея, Чехословакия, Германия и Франция (в залата се вижда Опа-
кованият мотор на Кристо)
творческата си енергия. Още по-добре се приемат международните екипи. Впечатлението от това издание на форума е обобщено от водещото заглавие на вестник ARTS: Парижкото биенале: шок /14/. Пример за екипно представяне е групата ГРАВ/ GRAV Groupe de recherches d’art visual (съкращението звучи като френската дума „тежък“ и във фигуративен смисъл). В предверието на Музея за модерно изкуство в Пале де Токио са разположени големи обекти, наподобяващи колони, които са ту статични, ту се задвижват, създавайки безпокойство у посетител(к)ите. Днес в архивните кадри може да видим как дадена псевдоколона спира да се движи, когато нечий поглед се насочва към нея. Понякога от обекта се отваря вратичка, изненадвайки забързаните към залите зрител(к)и15. В голямото фоайе, водещо към залите, се виждат обекти на оп-арт – друга новост в началото на 60-те, които експериментират с нови материали – различни видове пластмаса, стъкло и метал, с динамични отражения и отблясъци.