за преодоляване на болното място в организацията – изборът на националните колекции от държавни функционери? Там, където държавата е демократична и обществото либерално, решението е селекцията да се възлага на компетентни критици и художници. В обществата, в които художниците не се радват на такива условия, ситуацията не може да се промени с предложения отвън. За българския случай днес си поставяме въпроса доколко и дали замяната на избора от властово-административни позиции със селекция от компетентни критици и художници би променила българските колекции. Повечето от селектираните художници за Биеналетата през десетилетието са водещи за поколението си и представят тенденциите сред младите. Сред тях са Георги Божилов, Иван Кирков, Тодор Панайотов, Светлин Русев, Галин Малакчиев, Крум Дамянов, „звездите“ на пловдивската група Йоан Левиев и Димитър Киров и др. В зрелия период на творчеството си те се утвърждават като централни фигури на художествената сцена у нас. Националните селекции в Париж представят адекватно ситуацията в българската култура.
Във Второто Биенале през 1961 участват по-голям брой държави – повече от петдесет. От източноевропейските комунистически страни наред с България се включват Румъния, Полша, Унгария, тогавашните Чехословакия и Югославия. Съветският съюз отново отсъства. В това издание е отделено внимание и на изкуството на книгата. Показват се книги и филми за изкуство. Вече има и раздел за театрална декорация. Акцентирано е вниманието към музиката. Биеналето е разположено не само в Музея за модерно изкуство на Париж, но и на множество други локации в града. Различни галерии подкрепят събитието със съпътстващи програми. Амбициите на форума са изразени в заглавието на интервю с Раймон Шарме, взето в навечерието: Второто парижко биенале трябва да се превърне в най-голямото световно премерване на силите или да изчезне/12/.
Ж. Будай обобщава: „В естетическо отношение годината 1961 не се отличава с големи открития, но донася освещаването на постигнатите позиции. Повечето художници са във вече представените през 1959 тенденции. Новите реалисти и английският поп с Дейвид Хокни се утвърждават ,без да спечелят привързаността на широката публика.“/13/
Художниците в българската селекция са: Иван Филчев, Жена с плодове, 1960, м. б., пл., 98 х 79 см, Национална художествена галерия, София; Иван Кирков, Момиче в червено, 1961, м. б., пл., 130 х 80 см; Димитър Киров, Бряг на рибари, 1960, м. б., пл., 137 х 67 см; Йоан Левиев, Момиче с пиленце, 1961, м. б., пл., 61 х 41 см; Енчо Пиронков, Цирк, 1960, м. б., пл., 70 х 180 см; Светлин Русев, Селянка, 1960, м. б., пл., 128 х 46 см; Александър Дяков, Зидар, 1960, бронз, 180 х 60 х 60 см, Национална художествена галерия, София; Любен Диманов, 2 монотипии от 1961: Миньор (65 х 46 см) и Жена (46 х 65 см); Иван Кьосев, шест отпечатъка Борци на българското Възраждане, 1961, гваш. От тях Жена с плодове от Иван Филчев и Зидар от
Страница 38 от сп. Изкуство, 1960, № 1 с репродукции на работите от Георги Божилов в Първото биенале на младите художници в Париж.
Величко Минеков. Българска селянка, 1959, гранит, 123 см. височина, Национална галерия, София.