60-те години на фокус:

В статия от 1977 в ретроспективна Антоло­гия за Биеналето Ж. Будай отбелязва: „Що се от­нася до творбата на Жан Тенгели „Стабилизатор метаматик № 15“, който произвеждаше серийно абстрактни рисунки, хроникьорът на Фигаро напи­са: „Опашката на магарето Боронали вече е механи­зирана.“/5/ Експрес вижда художествената продукция, достигнала до етап на индустриализация.“ /6/

Пиер Фошьо – изложбен дизайнер на първите издания на Биеналето – в интервю за същата Ан­тология отговоря на въпрос за големите събития в ранните издания: „През 1959 беше „Метаматик“ на Тенгели. Отидох да го видя в ателието му в па­сажа Ронсен от страната на булевард Пастьор. Той заваряваше, „правеше машина“ до полуда. Дойде на Биеналето съпроводен от асистенти, които носе­ха блузи с надпис „Тенгели“. „Метаматик“ беше нео­бикновената атракция на Биеналето.“/7/

Снимка на „Метаматик“ от Жан Тенгели е ре­продуцирана и в българското списание Изкуство/8/. Авторът на статията и комисар на българската колекция Димитър Остоич описва работата по следния начин: „[…] следва да се отдаде нужното на Тенгели от френския раздел за неговата машина за фабрикуване на картини. Тя се набиваше в очите на зрителя още преди той да е влязъл в изложбата. Нейното производствено място беше площадка­та пред изложбеното помещение. […] От време на време един нож в долния край отрязваше парчета от изписаната хартия за спомен на любопитна­та публика. […] Колко голяма беше моята изненада, когато в една критика за изложбата срещнах ма­шината на Тенгели да се споменава в числото на експонатите!“/9/

На първото биенале през 1959 в националната колекция от България участват: Георги Божилов с две работи: Пейзаж, 1959, темпера върху хартия, 34 х 24 см, Къща – музей „Атанас Кръстев“, Пловдив и проект за стенопис (Стачка), 1959, темпера върху платно, 72 х 89 см, ХГ Варна; Ваня Дечева с Мома от Родопите, 1959, м. б., пл., 66 х 47 см.; Владимир Гоев с Портрет на художника Петър Младенов, 1959, м. б., пл., 127 х 94 см; Величко Минеков с Българска селянка (седнала фигура), 1959, гранит, 123 см височина, Национална галерия, София; Христо Нейков с две литографии от серията Септември 1923, 1958; Арест и Разстрел и Тодор Панайотов с две литографии: Селянка, 1959, и Рибари, 1958.

Как са избирани тези работи? Оказва се, че по­вечето от тях са участвали в предишни изложби, т.е. вече са преминали през официално журиране и селекция. Някои дори са били откупени от Държав­ната покупателна комисия и предоставени на На­ционалната художествена галерия в София/10/ или на други галерии в страната. От българското пред­ставяне на Първото биенале такъв е случаят с гранитната „Българска селянка“, вече показвана на Общата художествена изложба в София през 1959.

Обсъждайки неудовлетворителното ниво на представената живопис в сравнение с тази от междувоенния период, критикът Раймон Шарме отбелязва във вестник „Arts“/11/, че все пак се сре­щат качества на цвета при мексиканеца Ароцо, на експресията – при израелеца Бартмесер и югосла­вянина Станич, откровена истина – при българина Божилов и унгарците Чернуш и Орош. Това споме­наване на Георги Божилов се озвучава в български­те арт среди години наред. Разбира се, тези редове означават, че нечие око е забелязало малкия тем­перен пейзаж върху хартия сред стотици други. Работата на 24 годишния художник е с живописни качества, а непретенциозната ù свобода внушава ведрост.

Още при първото издание на Биеналето се дис­кутира националният принцип на представяния­та, който води до безизходица, но същевременно прави възможно показването на млади художници от целия свят. Форумът дава шанс на младежката творческа енергия от „другата Европа“, на млади­те артисти, които не са пропити от доктрините на противопоставящи се идеологии.

Какво е предложението от страна на органи­заторите