с „недоволството на младите, които след опита на студентските бунтове през 1968 искат повече стария тип биеналета“. За българските художници официално контролираната рамка не може да бъде разчупена.
Ще проследя българските национални представяния, съпоставяйки ги с някои от събитията на Парижкото биенале. Идеята е да си представим доколко изявите на българските художници се свързват или не с общата атмосфера на артистичния форум, да си дадем отговор на въпроса защо те стават все по-изолирани (или все повече се самоизолират) и се превръщат в явление само за себе си, извън контекста.
Знакова изява на Първото биенале на младите художници в Париж е машината за рисуване, наречена „Метаматик“, на Жан Тенгели. Артистичният провокатор, който по онова време е на 34 години, представя една от любимите си в онзи момент „играчки“. (От 1961 в изобретенията му настъпва промяна – той започва да прави саморазрушаващи се машини.) „Метаматик“ е инсталирана на еспланадата пред входа на Биеналето в Музея за модерно изкуство на град Париж, срещу Айфеловата кула отвъд реката. Тя е свързана с въображаемото за компютърната епоха, когато машината сама ще решава всички човешки проблеми, сред тях и преработването на нашите травми и възторзи в художествени творения. Представите за изкуствен интелект задвижва въображението, а също и иронията към големите очаквания. В полето на литературата те се изявяват в научната фантастика. Жан Тенгели сякаш „намигва“ към всички тези очаквания /4/.
Публикация във в. Arts, 1959, 7-13 октомври: Парижкото биенале – заключения: Една невъзможна изложба; Нищо ново; Четири открития. Заключението на Arts: Париж – световен център. На снимката – Ив Тенгели. Машина за рисуване, задвижвана от малък бензинов мотор
Публикация в сп. Изкуство, 1960, № 1: Димитър Остоич. Първото международно биенале на младите художници в Париж. На снимката (с. 33) – Ив Тенгели. Машина за рисуване (в списанието: Машина за фабрикуване на абстрактни произведения)