Като клоун на Покрива на света под връх Еверест (сн. Валери Георгиев)
До звездата на Чаплин в Холивуд (сн. Брауни Сибриян)
Не само във Виетнам, но и в целия Изток наблюдаваме подчертан синкретизъм и активно „общуване“ между всички традиционни познания. Философия, религия, епос, драма, лирика, проза, бойни изкуства, театър, музика, живопис, медицина и архитектура се изучават паралелно. Моите „източни университети“ задължително включват и тези дисциплини. Като почитател и изследовател на тази култура, би трябвало да познавам тялото си и отвън, и отвътре. Театърът има терапевтична функция на Изток. Той е един вид „огледало на просветления дух“. Моят професор беше един от мостовете, по които успях на няколко пъти да стигна до Виетнам, Китай и Индия. С неговото име напред пред мен се отвориха много врати, на които иначе трябваше да чукам дълго време. А масажът като най-щадящата и ефективна терапия помага и продължава да помага на много хора, за които моите умения се оказват последна възможност.
- Преподавате пантомима в НАТФИЗ, създател сте и ръководител на театрални трупи, фирми, фондации, правите авторски постановки в България, Русия, САЩ, Германия, Италия, Гърция, Китай, Индия, Непал… , режисьор сте по пластика в постановки на едни от най-добрите ни режисьори, пишете книги. Къде най-добре се себереализирате като театрален човек?
Всички тези дейности са еднакво съществени за мен. Те са част от моята професия. Културният човек рядко се ограничава в килията на тясната специализация. Любопитството е присъщо за всеки интелектуалец. Познавам десетки мои колеги, които непрекъснато разширяват своя кръгозор и не само теоретично, но и на практика обогатяват своята култура. Това, струва ми се, е същинската себереализация на човека въобще – да разкрива нови пътеки пред себе си, да стъпва на тях и да ги изминава докрай. Тибетците имат интересна поговорка: „Човек е жив, докато се учи“. Е, на мен ми се живее.
- Владеете тибетски масаж Джам цо, китайски масаж Ан Муо, както вече стана дума и виетнамски масаж Соа Боп, интернет е пълен с ваши видеозаписи с масаж… Театралният професор стана лечител. Има ли битки у вас между професора (блестящ мим!), който преподава пантомима в над 40 държави и практикуващия тибетска медицина, който вдига на крака тежко болни хора? Къде отиде тясната специализация?
Тясната специализация беше приоритет на манифактурата от периода на зараждащия се капитализъм. Днес „универсални бойци“ се търсят навсякъде. В „Карнеги Мелън“, САЩ, където преподавам, водя 14 различни дисциплини. Сред тях са пантомима, антропология, актьорско майсторство, биомеханика на Мейерхолд, режисура, сценичен бой, сценография и костюм за движенчески спектакъл, Комедия дел’Арте и други подобни. Искам веднага да поясня, че не съм някакво изключение. Моите колеги също преподават по няколко дисциплини. Това ги прави по-желани педагози, възнагражденията им са по-високи, доверието на студенти и преподаватели е винаги в тяхна полза. А доколко съм и лечител, е добре да кажат моите пациенти. Вече повече от 40 години практикувам като мануален терапевт и с прилаганите от мен традиционни техники възвръщам здравето на хората. И тъй като на Изток няма само „гол масаж“, по време на сеансите съветвам болните да променят начина си на живот, тъй като именно той ги е довел до тези плачевни резултати. Тибетската диагностика например лекува само три болести: Алчност, Високомерие и Ниско самочувствие. Хилядите външни проявления биват изкоренени като бурен, когато се премахнат причините. На своите пациенти предлагам винаги система от правилни действия, които ще ги доведат до териториите на щастието, вместо до ада на болката.
- Три пъти сте вписван в книгата за рекордите на Гинес – маратон на Еверест, концерт в Хималаите и 25 часа и половина солова игра на пантомима без прекъсване. Леле! Респект! Разкажете за пантомимата.
Пантомимата е лаконично изкуство. То е най-късото разстояние между две точки. Актьорът превръща невидимото във видимо сам на празната сцена. Мимът е беден откъм костюм, декор, светлина, музика и грим; лишен е от текст. Но той е богат, тъй като разполага с трите най-важни умения на сцената: да действа, да изгражда отношения и да създава образи. Този език се разбира еднакво във всички точки на планетата. Седем милиарда жители са негови потенциални зрители. Пантомимата е езикът на истината. Думите са само намерения, докато действието е тяхната реализация. Най-същностната себепроява на човека са неговите деяния. Затова и мимът пласира единствено продуктивни действия в пространството и времето. Той създава от нищото светове. Неговото въображение и умения превръщат зрителя в активен съавтор на сценичното случване, защото публиката допълва сама липсващото на сцената. Професията на мима е трудна: атлетична, артистична и в определен смисъл бутикова. Затова за мен е чест да бъда и мим.
- Преподавате и водите майсторски класове в световни университети, включително в Китай и Индонезия. На какво може да научи един български професор младите хора от Изток? Какво те не знаят? На какво ви се удивляват? Полезен ли сте? Провокирате ли у тях интерес към България и българския театър?
Източните студенти са много любопитни. Разполагайки днес с неограничена информация от интернет, те са много добре ориентирани в театъра на света. Най-често класовете ме посрещат с неочаквани въпроси, подсказващи, че са търсили сериозно сведения за българския театър, като част от европейската културна съкровищница. Източните студенти най-вече се удивляват от начина ни на мислене. С технически похвати е трудно да ги учудим. Способностите на западния човек да прескача границите на позволеното, да поема рискове, да експериментира, да търси винаги нови пътища е цяло откровение за тях. Научени още от ранна детска възраст на изключителна самодисциплина, те са готови веднага да тръгнат по нови пътеки. Поставени в началото, студентите се опияняват от свободата на търсенето и от радостта при намирането. Те преоткриват себе си и пресътворяват своята богата култура, използвайки други средства. И това ги вдъхновява.