ПРИ ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ

мим, режисьор, педагог, лечител, три пъти носител на Гинес – единия за 25 часа и половина пантомима без прекъсване

1. Да поговорим за Изток. От къде изгрява слънцето там?

Изтокът в представите на европейците е люлка на древни цивилизации. Там всичко е мистично, традиционно, в известен смисъл скрито като познание за нас. Пове­чето от източните етноси, култури, царства и империи считат себе си за център на света. Именно от техните земи изгрява слънцето за съседите им на запад. Като човек, който по волята на милостивата съдба е обико­лил многократно цяла Азия, считам, че Изтокът е океан от познания, практики и мъдрост, в която изследовате­лят е нагазил само до коленете. Нито един учен, нито дори цяло поколение търсачи на истината за този свят могат да обхванат това наследство. Изтокът е жива култура, съществуваща и до днес. Някои мистерии, ритуали, обреди и традиционни форми са създадени преди повече от 40 000 години. Сибирският шамани­зъм, петроглифната култура на монголоезичните на­роди, енергийните практики за себеусъвършенстване и лечение доказано са от този доисторически период. С това се срещаме всички ние, решили да проникнем в лабиринта на източния свят.

2. Освен географско определение, какво ние хората, кои­то живеем на хиляди километри от там, да разби­раме под „Източен театър“?

Източният театър е широко понятие. Ако вземем предвид народните театрални форми, то те са създадени и съ­ществуват на основата на ритуала. Храмовите действа са подчинени на предписанията на съответната рели­гия и нейните митологични схеми, отразени в свеще­ните книги и епоси. Традиционните театри са третият сценичен „ешелон“ на източното изкуство на актьора. Там има пиеси за богове, полубогове, герои, войни, любов, чиновници, престъпници, демони и чудесни из­бавления. Езикът и на трите категории Източен театър е твърдо установен и се предава грижливо от поколе­ние на поколение. Основното твърдение е, че няма как един творец да бъде по-мъдър от десетки поколения майстори, създали тази съкровищница от „знаене и можене“. Ако съвременният актьор желае да промени нещо, той бива подложен на изпит от комисия, съста­вена от корифеи на съответния жанр. Тези „бели глави“ решават съдбата на всяко предложение – дали да бъде прието като „класическо“ или не. Консервативният подход на Източния театър го превръща в своеобразна „машина на времето“, в безценен фонд за изследване на човешката култура от древността до наши дни.

3. С какво този театър така силно ви привлече и про­мени целия ви живот?

От дете се занимавам с бойни изкуства и източни практики. В онези години оскъдната информация само разгаря­ше апетита на онези, които искаха да знаят и могат по­вече. Започнах усилено да търся и да намирам своите учители. Освен българите, които вече бяха изкушени от Изтока, аз успях да стана близък с много майстори от Азия, които разкриха пред мен огромните порти на познанието. Започнах да се уча не само на техники, прийоми, роли и стратегии, но и на смирение, ненаси­лие, продуктивно общуване, търпение, постене, чака­не. Един от първите ми учители от бившите съветски републики казваше: „Спокуха, дорогой, не торопись! Восток дело тонкое…“ (Спокойно, драги, не бързай! Из­токът е тънка работа… – рус.). Изтокът привлича всич­ки нас с това, с което може да привлече един приказен замък. Хубавото е, че освен материална култура на най-високо ниво, Изтокът предлага запазени духовни ценности, които никога не са девалвирали. Предлага ни път към истината, към самата истина, а не коя да е концепция за нея.