100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. САШО СТОЯНОВ

То е културен център, където работят писатели като Г. П. Стаматов и много талантливи актриси. Там е играла и Невена Буюклиева. Майка ми и баща ми са участвали в постановки доста дълго време. Баща ми беше подпредседател на читалището. Той заедно с актьора, също от Кюстендил, Богомил Андреев, създадоха живата връзка със софийския Народен театър: всяка премиера, особено на българските пиеси, се играеше и на Кюстендилска сцена. Това ми даде възможност и аз да започна в такова обкръжение. Завършил съм първо право, а след това театрална школа при Хрисан Цанков – режисура.

Какъв беше Хрисан Цан­ков? Какво научихте от него?

Интересен професионалист, тво­рец. Той беше специализирал при Райнхард и излизаше с особени решения, своеобразни. Праве­ше, може би под немско влияние, адаптации. Друг мой учител е Ни­колай Осипович Масалитинов. Но това трябва да се подчертае, че интересът ми към театъра е още от най-ранно детство. Аз напри­мер не мога да забравя срещата си със Сава Огнянов. Те идват със Зорка Йорданова и Порфи­рий Велков да играят „Процесът на Мери Дюган“ и се оказа, че им е необходима шапка с дълбок траур, защото героинята на Зо­рка Йорданова трябва да се по­яви на процеса с шапка с воал, която изразява дълбока скръб. Кой, кой, кой? Баща ми беше то­ку-що починал и се ориентират към майка ми. Тя не беше вкъщи, но те идват и казват: къде е май­ка ти? Ами викам: няма я, излезе. Кажете ù, че много я молим да ни направи услуга със своята тра­урна шапка. Майка ми след това си дойде, веднага я свали без какъвто и да е въпрос, независи­мо от голямата ù скръб по баща ми, и ми даде да занеса шапката. Така се срещнах за първи път с Огнянов. Тази среща е оставила в мене дълбоки следи. Гледах го! После идвах и в София, за да го гледам в Кориолан и в други не­гови роли.