
Владимир Трандафилов ( Крал Лир) в „Крал Лир” от У. Шекспир, реж. Сашо Стоянов, Народен театър, 1959

Проф. Сашо Стоянов в театрална гримьорна

Проф. Сашо Стоянов
То е културен център, където работят писатели като Г. П. Стаматов и много талантливи актриси. Там е играла и Невена Буюклиева. Майка ми и баща ми са участвали в постановки доста дълго време. Баща ми беше подпредседател на читалището. Той заедно с актьора, също от Кюстендил, Богомил Андреев, създадоха живата връзка със софийския Народен театър: всяка премиера, особено на българските пиеси, се играеше и на Кюстендилска сцена. Това ми даде възможност и аз да започна в такова обкръжение. Завършил съм първо право, а след това театрална школа при Хрисан Цанков – режисура.
Какъв беше Хрисан Цанков? Какво научихте от него?
Интересен професионалист, творец. Той беше специализирал при Райнхард и излизаше с особени решения, своеобразни. Правеше, може би под немско влияние, адаптации. Друг мой учител е Николай Осипович Масалитинов. Но това трябва да се подчертае, че интересът ми към театъра е още от най-ранно детство. Аз например не мога да забравя срещата си със Сава Огнянов. Те идват със Зорка Йорданова и Порфирий Велков да играят „Процесът на Мери Дюган“ и се оказа, че им е необходима шапка с дълбок траур, защото героинята на Зорка Йорданова трябва да се появи на процеса с шапка с воал, която изразява дълбока скръб. Кой, кой, кой? Баща ми беше току-що починал и се ориентират към майка ми. Тя не беше вкъщи, но те идват и казват: къде е майка ти? Ами викам: няма я, излезе. Кажете ù, че много я молим да ни направи услуга със своята траурна шапка. Майка ми след това си дойде, веднага я свали без какъвто и да е въпрос, независимо от голямата ù скръб по баща ми, и ми даде да занеса шапката. Така се срещнах за първи път с Огнянов. Тази среща е оставила в мене дълбоки следи. Гледах го! После идвах и в София, за да го гледам в Кориолан и в други негови роли.