Проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова, Москва, 1957
Никола Динев и Иван Кондов в „Посоки” от Н. Русев, реж. Сашо Стоянов, Театър „Българска армия”, 1961
Владимир Трандафилов ( Крал Лир) и Асен Миланов (Шут) в „Крал Лир” от У. Шекспир, реж. Сашо Стоянов, Народен театър, 1959
Прави от ляво на дясно: Дако Даковски, Любомир Тенев, Венелин Кръстев, Сашо (Александър) Стоянов, непознат. 1952/53
Кои са вашите учители, проф. Стоянов? На какво успяха да ви научат?
Мога да кажа, че съм един от щастливите по отношение на опознаването на изкуството на театъра и навлизането ми в него. Разните етапи преминах с различни мои учители, всъщност било мои учители или мои ученици, защото истинският творец умее да се учи както от своя учител, така и от своя ученик! Това е стара истина. Аз не я откривам. Човек трябва да умее да оценява изкуството, таланта и труда на другия свой колега, дори когато не е съгласен с него. Това са принципи, на които са ме научили всичките мои досегашни учители. Уроците започват от най-ранна възраст. Дори, когато вътрешно като самочувствие, като усещане, още не съм се чувствал ориентиран къде ще се проявя в бъдеще. Средата, в която съм се родил и израснал, е оказала своето влияние. Баща ми беше учител по френски език, завършил е френска филология в Швейцария и когато се завръща от фронта след Първата световна война, завършва право в България. Когато съм се родил през 1919 година той си е взимал последните изпити по право, работил е като юрист, след това е бил член на Окръжния съд в Кюстендил. Роден съм в Кюстендил, само че коренът ми по бащина и по майчина линия е от днешна Република Македония като цялата ни фамилия – и по бащина, и по майчина линия никога не е смятала, че ще се прави някаква нова македонска нация, а не българска. И аз така винаги съм мислел, независимо от разбиранията и решенията на някои политици. За мене това е една измислица, санкционирана на разни етапи. И така – родителите ми – и баща ми, и майка ми взимат дейно участие в живота на Кюстендилското читалище.