Автор: Игор Марковски
Пази се от мечтите на лакея.
Мечтае той за свят без
господари, управляван от
влиятелни слуги.
(Иван Методиев, поет, 1946–2003)
Благодарение на един велик преподавател във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) – проф. Александър Александров – влизах в киното през всяка една отворена врата от него. Той имаше способността да разкаже всеки филм така, че задължително да отидеш и да го видиш. В началото на неговите лекции наивно смятах, че е в зависимост т.нар. „френска вълна“ в киното, после го „подозирах“, че същото важи и за неореалистите в италианското кино, докато не разсея тези съмнения с великолепните образци на руското кино. Тия дни преслушвах записите на Нино Рота – любимия композитор на Фелини – и открих мелодия, която ми напомняше за друг филм, съвсем не от Фелини – мелодията „влезе“ в главата ми и остана там няколко дни. Съвсем неочаквано и, прескачайки от канал на канал, попаднах на „Мамини синчета“ (I Vitelloni), филм на Фелини от 1953, с участието на Алберто Сорди, Леополдо Триести, Франко Фабрици и др. Филмът разказва историята на петима младежи, които са заедно от детството и живеят в един малък град край морето. Те самите се наричат „мамини синчета“ и искат да променят света, но не напускат този град, с нищо не се променят, не могат да се докажат в живота, защото живеят със семействата си и хич не им е до това… Нихилистичното им отношение към света е и в основата на този последен филм на Фелини в ерата на неорелизма на италианското кино. Филмът има и награда от кинофестивала във Венеция – „Сребърен лъв“ за режисура. Имената на героите във филма съвпадат с имената на артистите…
* * *
У нас имената на хората често не съвпадат с ролята им в живота. Вероятно заради това всеки човек има прякор. И с това е известен. Родителите му дали име, ама никога не се обръщат към чедото си с пълното име – или му викат гальовно някак си, или му съкращават името, или приемат другото, наложено от махалата, от улицата, от приятелите, или от някой случайно преминаващ кръстник. И тук не става дума за псевдонимите на известните ни поети и писатели или другите творци, а за съвсем обикновените хора. Впрочем отворете си телефоните и вижте как сте записали Иван или Георги… Или имате само по един познат, който се казва Иван/Георги? Да не говорим, ако и фамилията му е същата…Нихилистите у нас нямат никакъв официален статут. Нямат клуб (то пък кой ли има), творчески съюз, тайни завери, явни ресторанти, кой ги знае дали изобщо се събират някъде. Шопенхауер или Ницше, които те твърде често цитират, но без да си ги прочели, си остават само като фрази, уж случайно изтървани в някое тв студио или в компанията на дама, която трябва да бъде впечатлена. Според меродавни мнения „светската етика е невъзможна“ – така казват те. Етиката ни учи какво е добро и зло. Това обаче не се отнася за политиците – за тях всичко, което ги облагодетелства, е добро, за злото няма нужда и да се произнасят – то просто е останалото. И тук не става дума за морал – това пък е забранена дума. Тя по принцип не струва и пукната пара…
Григор Нарек е живял отдавна – 951–1003, той е монах, философ мистик от манастира Нарекаванк (западна Армения, Х век). Известен по света с „Книгата на плача“ – според арменците това е най-доброто упование към Господ и книгата се счита за шедьовър на християнската духовна литература. Tя се съхранява във всеки един арменски дом и дори ù се приписват магически възможности. Алфред Шнитке дори написва музика по нея (1985).
Преди няколко дни с Елин Рахнев, и покрай книгите, говорихме за Шнитке, който преди промените не беше долюбван и не му обръщаха внимание, а когато дойде „бесната демокрация“ (по израза на един поет), вече не беше достатъчно „модерен“… Шнитке обаче не е арменец, за какво му е било да пише музика по арменско произведение? Един телевизионен манипулатор, когато биваше ядосан, казваше „Вие българите!“, а когато му изнасяше, даваше други примери: „Те – арменците/евреите/ немците и т.н. – ще ви оправят!“. Подочух, че седял самотно на верандата си край София и препрочитал Яворов. Сигурно „Арменци“. Творбата е написана точно преди 120 години.
Да се върнем в месеца Юли обаче – според историята този месец е кръстен на Юлий Цезар. Старото славянско име на месеца бил чръвенъ (червен). Червен значело червей. Събирали тези червеи и от тях добивали червена боя. С нея продължават да ни заливат и в днешно време. Понякога се лее под формата на думи, друг път оцветяват с нея „сивия поток“, боядисват се сгради, превозни средства и – кой знае защо – сърца. Ама нарисувани.
Червеите понякога служат за стръв.
Кобалтът е химичен елемент. В Саксония има богати на сребро руди. Някои от тях заблуждавали, че са сребърни и от тях, въпреки нагряването, не се добивало сребро. Тази руда била кръстена „коболд“ заради отделянето на отровен газ при леенето ù. Коболд е името на древногермански дух, джудже, зелено на цвят, ниско, прегърбено и с дълги уши. През 1735 един немски физик успял да отдели от такава руда неизвестен метал, който кръстил точно така – кобалт. Съединенията на кобалта оцветяват стъклото в син цвят.
Бобовите култури се нуждаят от тор, в който трябва да има много кобалт, за да могат да се развиват добре. Нашенци – а това е всеизвестен факт – са преживявали столетия с боб. Той от своя страна предизвиква чести смущения в чревната система и ни кара да свиваме онези бузи…
Е, вече се досещате как тоз дух Коболд се е „настанил“ из нашите земи…
Август пък бил наречен на Октавиан Август. Първият римски император. Изобщо тия от Римската империя прекаляват. То има ли нещо, което да не е наречено на тях. Наречено. У нас кръщават. И в това е разликата. Христос бил кръстен от Йоан, когато станал на 30. Кръщенето е тайнство. И там има разлика. Католиците смятат, че това е така и така трябва да бъде, докато парвославната църква смята, че кръщенето става истинско, когато кръстеният го осъзнае. И в двата случая се счита, че кръщенето е пътят, по който се изчиства „първородният грях“.
Защо у нас все още няма преименуване на някой и друг месец. Императори колкото щеш. И улици „кръстени“ само с номера – бол! А трябва да имат имена. Трябва ли?
„Септември“ е парче на великите Earth, Wind and Fire. Толкоз!
Да не се сърдят „старчетата от БАН“, но в АРТизанин изписвам(е) имената на месеците с главна буква. Нали няма да питате защо?