почват един по един да се разсейват. Обаче на нея хич не ù пука, щото нали, открила ù се тайната на женското щастие. И така, минал се не минал още някой месец, разнесла ù се славата и вече имало кан­дидати само за другото. Ама пък много!

Скоро в богаташкото ù кварталче се надигнало брожение. Каква е тая мръсница с тая дяволска ми­ризма под фустата, роптаели кириите, отрови ни мъжете! Оплакват се на попа, той – на владиката, градската управа и тя се намесва. Няма място за тая пачавра сред почтените граждани! И тръгват значи да я гонят от къщата ù. Един ден вратата ù осъмва намазана с катран, на другия – хвърлят ум­ряла котка в двора ù, на третия – лайна. Попът не дава причастие. Въобще, задействал се целият ар­сенал на остракизма, познат от славната античност. А ония, дето минавали през къщата ù, не смеят да гъкнат. Така ли, ядосала се тя, да ви таковам у почтените! Заключва тя бащината си къща и право в Лакос – при сводника. Знаех си аз, че ще дойдеш, подсмихнал се оня, с такъв дар само тук може да се живее. И още същата вечер я представил на клиентите си. Че като луднали по нея, като настанала една навалица! Записват се за седмици, дори за месеци напред. Но вече никой не смее да я закача, щото нали ще си има работа с мангаса и острия му бръснач. И така си живяла чак до 80. Каквото изкара, на бедните го дава. Аз съм богата, вика, всичко си имам, нищо не ми трябва. Мангасът – щастлив, него­вото не се губи, по цял ден пее и дрънка на бузукакито. А колко деца се изучили с тия смрадливи пари! Колко се излекували! И почнали къде на майтап, къде наистина, да я наричат Светицата. А почтените само се кръстят: край полудя, айде курвалъкът, как да е, ама тази работа вече намирисва на ерес, баща ù в гроба ще се обърне!

А пък един да вземе да ù открадне гащите и ги носи в Атина да се похвали. Знатен младеж. Друга­рите му и те знатни. Знатни, ама като подушили оня парцал, ей такива им станали очите. И почват да се влачат разни професори, адвокати, лекари, дипломати, та даже и министри – пътуват до Крит, преоблечени като работници, под чуждо име, сакън да не ги познаят. Колкото по-фини и образовани, толкова по-петимни за онова между краката ù, ще речеш, самият Логос извира оттам!

Тогава се случили няколко инцидента, за които дълго се говорило. Най-маститият атински адво­кат зарязва внезапно практиката си и тръгва да защитава бедняците без пари. Друг някой си, доктор, досега лекувал старите моми в Колонаки от неврози, тегли им майната и отваря кабинет в Пирея да лекува курвите – пак без пари. Професор по антична литература, зарязва и той катедрата, забива се в най-долната таверна на Плака и съчинява песни за хашиш, за любов и за смърт, дето после властта ги забранява. И още такива случаи имало. А един министър даже отказал подкуп. Скандал! Свалят го от поста, много ясно, той не мирясва, инициира анкетна комисия, та се наложило да го застрелят посред бял ден. И каква била връзката между тях? Всички тия безумци ходили на Крит, при Светицата от Ла­кос! Да било срамна болест, да се излекуват някак, ама за това още нямало цяр. Обръщала им сърцата тая смрад. Не на всички, де, но на някои…

Пък и кой знае, за тях може и да не е било смрад, а най-възвишено благоухание! Къде свършва едното, къде започва другото? Какво дебне в кладенеца, на дъното? Само който е слизал там, може да каже…

Мангасът се споминал подир някое време, поел я друг мангас, него пък го заклали на пристанището, дошъл трети – цели 50 години по-млад. А онази значи едва крета, но още развява знамето. Суха, права като овчарска гега, само малко се посмалила. И все тъй изпуска онази лъстива смрад, дето подлудява мъжете, казват, че на старини дори се разсмърдяла още повече. Младият мангас дотолкова се при­страстил към нея, че се промъквал под леглото, докато оная горе оправяла клиентите, да пие така да се каже направо от извора. Отгоре чука, трака, а оня кюти отдолу и вдишва ли, вдишва. Изобщо лудост някаква. Веднъж прекарал цяла нощ под леглото, щото нали мераклиите не секвали. На сутринта из­пълзява отдолу такъв облещен като караконджул, трескав, подут, оная тъкмо била заспала. Оня вади бръснача, оръжието на сводниците и да вземе да ù резне гърлото от ухо до ухо. И така се свършило.

Ама не съвсем…