„Света Богородица Одигитрия“ и тя по навик се прекръстила. Рибарят се гмурнал трети път, ама тоя път още по-дълбоко. А камбаната: бам-бам-бам! Дамата вече тръгнала да се тревожи, когато оня най- сетне изплувал. И този път кепчето не било празно! Качва се обратно и носи рибата жива в един бур­кан. Това ли е? Това е. Па той бил един грозен рибок, не си е работа… Дребен, къде 3–4 сантима, с дебели обърнати джуки, черен като индиго. И гледа лошо. Побили я тръпки, като се сетила какво ù предстои.

И значи, връща се тя в Ираклион, като крепи буркана под мишница, сякаш е жива вода. Пуска кепен­ците на бащината си къща и го слага на масата. Гледа рибата. „Кво ли си мисли сега тая риба?“, мисли си. И рибата я гледа. „Кво ли си мисли сега тая путка?“, мисли си. Или поне така си мисли дамата, че си мисли рибата. Въобразила си, че е мъжка риба. Ядосала ù се и вика: аз мога ли да те хвърля тебе в кана­ла, грозна муцуно? Обаче не я хвърля. Сетила се, че е дала немалко пари. И за другото се сетила. Взима сребърната цедка за чай и тръгва да лови рибока, който се стрелка насам-натам като обезумял. Ама бурканът малък и накрая успяла да го докопа. Путка ще ми викаш, а? Запрята полите, свалиля гащите, хваща рибока за опашката и докато още е жив и се мята, си го пъхва там, дето ù било най-самотно и студено. Точно, както ù предписала циганката. Онова шавнало в нея, тръгнало да излиза, а тя го тика обратно и за по-сигурно затапила изхода с кълчища. Довлича се ни жива, ни умряла до кревата, пуска балдахина да не я кацат мухите и лежи така, опъната като мумия. Циганката ù била заръчала да стои с рибата един цял ден и изобщо да не се мие. И онази горката стои.

Големият стенен часовник тиктака в сумрака и на всеки кръгъл час издава тежко метално стена­ние. Онази си лежи под балдахина и си мисли за голия рибар в езерото. По някое време се одрямала. При­сънил ù се един монах, обесен на езика на камбаната. Люлее се така… „Какво сторих и аз!“, стреснала се тя и хукнала да се мие. Рибето вече отдавна не шавало. Маха кълчищата и като я лъхва една миризма… А още не били минали и десет часа! „Ще издържа!“, рекла си тя внезапно в пристъп на стоицизъм. Толкова претърпях, няма да се откажа баш накрая! И сяда да реди пасианс да минава времето. Час, два… А воня­та продължава да изтича от нея и става все по-нетърпима. Пръска розова вода, лавандула, кади тамян. Нищо не помага. Каква беше тая риба, какво беше това чудо! И взела, че открехнала прозореца, за да се проветри малко. После ù се доспало, ляга си и го забравя отворен. На сутринта, като се събудила, що да види: под прозореца ù, от другата страна на улицата, наклякали три-четири ей такива мъжища като котараци, подушили валериан, точат лиги и втренчено я зяпат. Тя пламнала цялата, изчервила се до уши, така още никой не я бил поглеждал.

И веднага ù просветнало, че за добро или зло, магията е хванала.

Отива тя до пазара, уж да си купи яйца, а по пътя всичко живо от дюкяни и сергии криви погледи подир задницата ù. Веднъж натам, после на обратно. И значи още същата вечер ù се лепва един мангас, барнат отвсякъде, с мустачки и роза на ревера, кирия, кирия, умилква ù се със светнали очи, води я да пият рокумело, после у някакъв тъмен двор, че като я награбва като невидял, опира я на стената и значи… То не било вик, то не било стон, не било писък и плач, звездите се оцъклили над тях, сакън и те да не изпуснат нещо. Па като блъвнала и онази миризма, сякаш всички миазми от Лакос до Агия Триада прелели едновременно и удавили града в смрад на тление, плът и копнеж. Прозорците се затварят с трясък, падат ролетки, щори, решетки. Кълнат женорята, а до тях лежат мъжете им будни и дишат тежко. Страшна нощ!

А пък този мангас значи, се оказал сводник и като се посъвзел, ù вика: я, ела да работиш за мен, ще ти дам най-хубавата стая, с тапети на розички. А тя му се присмяла: имам си цяла къща от баща ми.

Та така, отворила се нова страница в живота на дамата. Само дето вече не била съвсем дама… Това тя го разбрала чак по-късно, а отначало си правила сметката просто да се омъжи. Вече имала цели трима кандидати, все от сой. Обаче заедно с миризмата, дошъл и меракът. Дощяло ù се да изпробва разни неща, преди да мине под венчило, човещина все пак, след толкова години суша. И ха един, ха вто­ри, ха трети, разчуло се, че бащината ù къща е станала бая гостоприемна. И кандидатите за женитба